Президентът на САЩ се избира, за да бъде президент на всички американци. Очаква се да е пазител, обединител и помирител на нацията. Доналд Тръмп не е такъв, а и никога не е твърдял, че иска да бъде. Реториката му прокарва разделителни линии през американското общество. При това съвсем целенасочено, за да се хареса на своите целеви избиратели. Дискриминационните послания на Тръмп понякога са директни, понякога завоалирани в подтекста на речите му. Понякога се изразяват и в това, че обществото очаква в качеството му на президент да застане на определена демократична позиция, което той умишлено не прави. Един пример: под различни предлози и до днес нито той, нито вицепрезидентът Пенс са казали, че подкрепят смисъла на девиза "Животът на чернокожите има значение/Black Lives Matter". Този девиз олицетворява разразилата се борба за расово равенство. В много случаи дискриминиращата реторика на Тръмп е цинична, дръзка и прекрачва границите, очертаващи културата на демократичния дебат. За слушателя бързо става ясно, че президентът де факто съобщава: "Аз подкрепям интересите на тези, за сметка на онези. За да бъдат защитени и удовлетворени интересите на тези, съм готов да ощетя онези."

Ако демокрацията е дебат за намиране на консенсус, чрез който да се стигне до решение, удовлетворяващо максимален брой хора, Тръмп често дори не си дава вид, че се вълнува от демократична легитимация на решенията си. Така индиректно самият легитимационен принцип на демокрацията е поставен под въпрос. Надценявайки знанията и уменията си, които според хората, които са работили с него, не са впечатляващи, действащият американски президент създава впечатление, че управлява с презумпцията "аз знам по-добре от самите избиратели, какво е добре за тях." Това обаче е характерно за авторитарни лидери и излиза извън парадигмата за народовластие. Българската публика като че ли все още не осъзнава в пълнота настъпилия исторически разлом. В самите САЩ, които десетилетия наред бяха считани за център, висш пазител и разпространител на либералната демокрация - няма да коментирам доколко са били успешни, с идването на Тръмп демократичните идеали изглеждат застрашени. Поради това Доналд Тръмп е считан за провокация и заплаха в целия демократичен свят.

Не бива да забравяме и още нещо, което пряко ни засяга. Националистическият егоизъм, който Тръмп провъзгласи за лайтмотив на външната си политика - онагледен в прословутият популистки лозунг "Америка на първо място/America First", застрашава и отбранителната способност на НАТО, а от там пряко и сигурността на България. При Тръмп САЩ все повече се отдръпват от международни ангажименти, и все по-малко отговарят на представата за пазител на международния ред. Когато Макрон говори за "клиничната смърт на НАТО" следва сериозно да се замислим - и за стойността на член 5 от хартата на НАТО, докато настоящият президент е главнокомандващ на военните сили на САЩ.

В по-мек вариант разделящото говорене се е срещало и при предшественици на Тръмп. Новото при действащият президент е, че той не просто разделя, а противопоставя една-на-друга части на американското общество: бели-черни, имигранти-местни, богати-бедни, консервативни-прогресивни, религиозни-атеисти и т. н. Противопоставя ги така, сякаш интересите им са несъчетаеми. Сякаш равноправието, гарантирано им от конституцията на САЩ, е нещо относително. Сякаш една част от населението е длъжна да се примири с несправедливо отношение спрямо себе си, за да бъде удовлетворена друга, привилегирована част. Нерядко в речите на президента присъства жлъч и войнственост, която превръща маркираните от него разделителни линии в барикади. Редица наблюдатели считат тази реторика за безотговорна и опасна, нерядко я наричат "подпалваческа". Други не крият, че им напомня за говоренето на фашистки лидери от недалечното минало.

Ето един пресен пример от реч на Тръмп, държана в Аризона на 23.06.2020 г. В нея той коментира избухналите антирасистки протести:

"Лявата тълпа се опитва да разруши наследството ни, за да го замени с нов, потиснически режим, който те самите ще контролират. Те събарят статуи, поругават паметници и провеждат чистки срещу дисиденти. Това не е поведение на мирно политическо движение, това е поведение на тоталитарници и тирани, и на хора, които не обичат нашата страна.

Опасна демагогия присъства и в коментарите на Джена Елис, която е адвокатка на Тръмп и консултант на кампанията му:

"Това не е и никога не е касаело расизма или живота на чернокожите. Тук става въпрос за това, Америка да бъде разрушена, което е основната цел на движението ‚Живота на чернокожите има значение/Black Lives Matter". Това движение цели да разруши гражданското общество, църквата и семейството. Джо Байдън и Демократите ще го оставят да го направи.

Смятам, че дори за българската публика не е нужно да уточнявам, че става въпрос за лъжи и преувеличения, които за съжаление често присъстват в репертоара на Тръмп и предизборния му щаб.

Американската демокрация до момента има защитните сили да устои на такъв тип управление. То няма да е краят ѝ, а само епизод от нейното съществуване. В случая по-важно и по-плашещо е друго. То е, че Доналд Тръмп е симптом. Той е симптом, а не причинител на тлеещите от десетилетия структурни противоречия в американското общество. А те са вече толкова обострени, че запазването на статуквото - отказ от реформи за възстановяване на справедливостта в обществото, вероятно вече е възможно само с авторитарни мерки. Страхът на облагодетелствани американци, че могат да загубят привилегиите си, направи възможен президент като Тръмп.

След очакваната смяна на популиста Тръмп - прогнозите сочат за негова загуба на изборите през ноември, противоречията в американското общество ще останат. Ще остане нуждата от основополагащи реформи, които да потушат натрупалия се конфликтен потенциал. Не се ли случат, за да се върви към постигане на широк обединителен обществен консенсус, много вероятно ще продължим да виждаме бунтове и безредици като тези след смъртта на чернокожия Джордж Флойд. Стряскащо за мен е, че напоследък САЩ - най-вече във връзка с управлението на Тръмп, са наричани от редица анализатори "дисфункционална държава" - категория, която традиционно бе запазена за провалени държави от третия свят, като Йемен, Афганистан, Либия, Сомалия и подобни. Неотдавна в едно интервю за Diе Zeit и Иван Кръстев намекна, че е стигнал до подобен извод.

Далеч не само от обикновено любопитство е добре и у нас да следим кризите, които предизвикват структурните противоречия в американското общество. Трите десетилетия преход произведоха и в България обществена структура и система за разпределение на блага, които в голямата си част са в разрез с демократичните идеали. Кратък пример: пестеливостта, с която "в ролята на добър стопанин" правителството подхожда, когато става въпрос за икономии от пенсии, минимална работна заплата или възнаграждения на медицински сестри, "чудодейно" мутира в разточителство, когато следва спестените средства да бъдат усвоени от близки до него бизнесдеятели. Това е израждащо обществото ни неморално преразпределение на обществени блага. Колкото повече се отдалечаваме от принципа на справедливостта, толкова повече губим и обединяващия ни идеал на демократичността. А алармиращата новина на братиславския институт GLOBSEC, че българите вече предпочитали авторитарно пред демократично управление - феновете на Тръмп у нас вероятно са подскочили от радост, не е оценка на демокрацията, а на изродения вид, в който тя съществува у нас. На мястото на министър председателя щях сериозно да се замисля, какво казва резултатът от допитването за него самия, управляващ вече трети мандат. Ако бях на негово място и узнаех, че българският суверен само 30 г. след избавление от авторитарно управление е готов е готов отново да предаде правата и свободите си само и само да се отърве от моята представа за демокрация, щях да бъда шокиран и засрамен.

Нека видим сега на какво е симптом Тръмп. Кои са обществените противоречия, които неговият стил политика е призван да консервира. Най-големият структурен проблем на САЩ е разпределението на доходите и имуществото между различните слоеве на населението. Когато Бърни Сандърс неотдавна обоснова призивите си за спешни реформи с това, че половината от гражданите на САЩ имат нулеви спестявания и че живеят от заплата до заплата, реших, че преувеличава. Потърсих повече информация по въпроса, която да не подлежи на съмнение. Убедих се, че изказването на Сандърс е съвсем близо до истината. По данни на Федералния резерв, през 2018 г. за 40 % от американците е било непосилно да покрият спешен непредвиден разход в размер на $400. Същевременно САЩ са държавата с един от най-високите доходи на глава от населението в световен мащаб. Този доход обаче е много неравномерно разпределен.

Тук ще направя кратък екскурс. Като аргумент в полза на управлението Тръмп привържениците му - и у нас - изтъкват добрите икономически показатели, постигнати по време на мандата му. Всъщност става въпрос за края на една от най-дългите фази на растеж на американската икономика, започнала още през 2010 г. Тя продължи до началото на пандемията COVID-19, която - не без съучастието на самия Тръмп, в началото на настоящата година порази САЩ. За период от 10 г. са създадени 18 млн. нови работни места. Безработицата падна до рекордно ниски стойности за последните пет десетилетия. През февруари т. г. бе 3,5 %. Съответно делът на работещите американци нарасна на 63%. Наблюдаваше се и ръст на заплатите в много сектори, напр. 1,5% в здравеопазването, 3,3% в преработващата промишленост, 4,1% в търговията на дребно и дори 5% в минната индустрия. Поради ниската инфлация се почувства и реално увеличение на доходите.

Нека видим обаче какво се крие зад тези наглед похвални числа. При изборите през 2016 г. Тръмп неочаквано успя да спечели гласовете на немалка част от американските работници. Особено много помогнаха заканите му срещу конкуренцията от Китай. Успя да привлече като свои поддръжници дори работници, които членуват в профсъюзи и си даде въобще вид на защитник на интересите им. Едностранната политиката в полза на бизнеса, която обаче прокарва от момента на избирането си, пряко ощетява работническата прослойка. Администрацията му твърдо отказа да повиши минималната надница от $7,25. Ако изходим от стойността ѝ през 1968 г. и компенсираме само и единствено натрупаната от тогава инфлация, то днес нивото на минималната надница трябваше да бъде ...$22. Новите правила за заплащане на наднормен труд ощетиха работниците с $1,2 млрд. Тръмп понижи стандартите за безопасност на труда в много браншове, напр. в добива на петрол и природен газ. Прокара мерки срещу профсъюзите на държавни служители. Всичко това се случи с президентски укази, а не с промяна на законодателството, така че президентът пряко носи цялата отговорност. Може би най-яркото доказателство за това, че Тръмп води политика срещу интересите на работниците, е назначаването през миналата година на Юджин Скалия за министър на труда. Скалия е адвокат по професия. Специализирал се е да отстоява интересите на работодатели в трудови спорове с техни служители. Назначените по политически съображения от Тръмп съдии във върховните съдилища на САЩ също тълкуват закона срещу интересите на наетите работещи.

Тръмп не пропуска да се похвали с покачилите се - преди пандемията - борсови курсове по време на своя мандат. Това е поредна индикация за това, за чий президент се счита. 84% от стойността на всички акции в САЩ е собственост на 10% най-заможни американски домакинства. Същевременно всяко второ американско домакинство въобще не притежава акции. От 2017 г. нараства и делът на американците, които не могат да си позволят здравна застраховка - 27 млн. бе броят им преди уволненията, причинени от корона-кризата. Администрацията на Тръмп продължава да води съдебно дело и срещу закона на Обама "Affordable Care Act", наречен Обамакеър. Той предоставя за пръв път в историята на САЩ възможност на най-бедните американци да получат някаква здравна защита. Социално слаби, пенсионери, инвалиди и много деца са изключени и от общественото здравно застраховане "Medicaid" поради завишени критерии за прием по време на мандата Тръмп. Със загубата на работното си място като последствие от корона-кризата много американци губят и здравните си права. 6 от десет трудово наети са застраховани чрез работодателя си, но само докато работят за него. Резултатите от тази политика са видими: в световен мащаб САЩ дават най-много жертви в панадемията COVID-19

Да се обърнем сега към общественото противоречие, от което след смъртта на Флойд произлезе движението за расова равнопоставеност "BLM". Съществуващият институционален расизъм в САЩ дискриминира цветнокожото население и му отнема шансове за развитие. Нивото на безработица на цветнокожите още преди пандемията COVID-19 бе близо двойно по-висока от това на белите американци - 5,8% срещу 3,5%. При съпоставимо образование и опит 54% от афроамериканците и 63% от латиноамериканците получават ниски доходи. Делът на белите американци със същото доходно ниво е 37%. Средните доходи на афроамериканците са малко над половината от тези, които постигат белите американци, а процентът им на бедност е два пъти по-висок. Пандемията COVID-19 онагледи и колко по-уязвими са цветнокожите американци от белите си съграждани. При тях и процентът на заболели, и процентът на загубили живота си вследствие на вируса са в пъти по високи от дела им в общото население.

По време на мандата Тръмп продължава да спада доверието на гражданите в централната власт. Миналото лято допитване на реномирания Pew Research Center показа, че 75% от американците са убедени, че недоверието нараства. 2/3 от населението на САЩ въобще не вярва, че централната власт работи в негов интерес. Тези резултати са особено неприятни за Тръмп, който стана президент с обещанието да "пресуши [политическото, б.а.] блато/drain the swamp" и да се пребори със "задкулисието (the deep state)". Според анализатори корупцията при управлението на му нараства, а задкулисието единствено бива подменяно с негово собствено.

Коментатори по целия свят виждат ярка прилика между Доналд Тръмп и последния немски кайзер Вилхелм II. Да, същия онзи фукльо-монарх, чието високомерие и цинизъм така ядоса европейските монархии, че Първата световна войната стана неизбежна. Същият онзи, чиято глупост навлече на Германия капитулацията от Версай и предначерта трагедиите на една от най-успешните европейски нации. Същият онзи, който се надсмиваше на орловия нос на нашия цар Фердинанд, наричайки го "Ferdinando Naso" [от немската дума за нос "Nase", б. а.], и тупна царя ни по задника на официален прием без след това да счита за нужно да му се извини. А спомняте ли си как Тръмп отказа да стисне подадената му от канцлера Меркел пред телевизионните камери ръка? Или как безцеремонно избута черногорския президент Джуканович, за да е по-видим на обща снимка с държавните глави на НАТО? Типично в свой стил сега не спира да се подиграва на конкурента си - претендента на Демократите за президентското място Джо Байдън. Окичил го е с прякора "Съненият Джо/Sleepy Joe". И социологическите проучвания, и политическите анализи обаче вещаят загуба за Тръмп. Не ми се мисли как ще се почувства, когато след изборите прочете за себе си, че е загубил от... Сънения Джо. Детинщини - а Америка се тресе от кризи и губи уважение по целия свят. Надявам се, че след Тръмп САЩ ще съумеят по демократичен път да разрешат взривоопасните противоречия, които са се натрупали в обществото им. Дано успеят! Така Америка наистина отново може да стане велика, за което ние, нейните приятели по целия свят, стискаме палци.

Така може все пак да се сбъдне и предизборният девиз на Тръмп: Make America Great again!.