Вчера лидерът на БСП г-жа Корнелия Нинова оповести факта, че от ЧЕЗ поискали от КЕВР 51 процента увеличение на нощната тарифа за електроенергия. На базата на тази рутинна за енергийното регулиране стъпка, задължителна за голям брой енергийни дружества, тя поставя два основни въпроса, които нямат нищо общо с цената на тока:

  • Стои ли държавата зад продажбата на бизнеса на ЧЕЗ в България на ИНЕРКОМ;
  • Народът ли ще плаща сметката на задкулисието (предполагам, че се визира темата с продажбата на ЧЕЗ, която беше многократно обявявана като задкулисна).

Каква е логическата връзка, която прави г-жа Нинова, между стандартно заявление за ценообразуване до компетентна държавна институция и продажбата на ЧЕЗ, за мен не е ясно. Ясно е обаче, че в позицията на г-жа Нинова има откровено политически нотки, синтезирани по линията "продажба на бизнес - цена на електрическата енергия". Оттук изводите за опити за елементарно политическо манипулиране са лесни - направена е пряка връзка с увеличаването на цените, но без да се разяснява ролята на държавата в лицето на КЕВР за енергийното регулиране; а именно КЕВР като единствено компетентна институция още не се е произнесла. Така, в случая с подобно изявление каруцата е поставена далече преди коня, защото решение на КЕВР по отношение искането на ЧЕЗ няма. От поднесената от г-жа Нинова информация не е видно и още едно обстоятелство - енергийните дружества не гледат в тавана, когато представят пред КЕВР изчисленията си, свързани с цените, а ги обосновават с факти. По същия начин и КЕВР обосновава решението си по исканията, каквото и да е то. Отгоре на това законът предвижда и съдебен контрол.

В това отношение си струва да напомним поне две обстоятелства, за които не става и дума във визираното изявление. Първо - от крайната цена на електроенергията за бита в този тип дружества и конкретно в ЧЕЗ остават малко повече от 8%, с които дружеството трябва не само се издържа (при това с намаляване на оперативните разходи), но и реално увеличава инвестициите си както за по-голяма сигурност на снабдяването, така и за намаляване на технологичните загуби и т.н. Второ - конкретно за цената на нощната енергия - в момента същата се продава от страна на ЧЕЗ под себестойност, тъй като цената, по която енергията се купува от НЕК е почти двойно по-висока от цената, по която се продава на бита. И всички детайли в тази връзка са не само лесно проверими, но и се представят на КЕВР както по инициатива на съответното дружество, така и по искане на институцията.

На този фон подобно изявление от страна на водещ политик може да се свърже и с опит за политически натиск върху Комисията за повлияване на конкретно нейно решение - а такава стъпка сама по себе си би била незаконосъобразна, независимо кой е политикът и независимо дали се отнася до ЧЕЗ или до което и да е друго дружество.

Ясно е, че страстите около продажбата на ЧЕЗ продължават и тепърва предстоят. Нарочната парламентарна комисия по темата вече затъна в невъзможността да се справи със задачата си от гледна точка на определения й от Парламента срок, който формално изтече в края на март тази година. Ясно е и че срокът ще бъде продължаван неколкократно. На комисията обаче й предстои да затъне и от гледна точка на резултатността от работата й - въпрос само на време е да се стигне до поредната политическа гюрултия, евентуално размахване на депутатски писма до прокуратура, ДАНС и т.н., при това за факти, с които те отдавна разполагат. Този мач е игран многократно и е с предизвестен край - а бих казал и с предизвестен крах. Достатъчно е да си спомним трагикомичните резултати от дейността на подобни комисии, свързани със състоянието на енергетиката, с АЕЦ "БЕЛЕНЕ" и др. Очевидно е, че резултат извън общите политически приказки и повтаряне на отдавна известни факти няма да има - а и за пореден път едва ли ще се стигне до формално решение на Парламента.

Много по-добре обаче ще е депутатите да не си губят времето в подобни безмислени упражнения, за които Парламентът не е екипиран нито с експертиза, нито с достатъчно разследващи правомощия, а да се концентрират върху законодателната дейност - защото времето за енергийни реформи въобще не е отминало, а и няколко същностни законодателни предложения са на масата.

А иначе политиците да внимават с елементарното пресоляване на манджата при плашенето - нито хората, нито бизнесът го заслужават.