За деня 6 май и останаха ли неговите традиции?

В текст, получен на редакционната поща на news.bg от студентката по история и философия от СУ "Св. Климент Охридски" Гергана Йохан Петкова се отправя поглед назад във времето към традициятя на днешния празничен ден - 6 май. Тя призовава те да се помнят и тачат, а редакцията се присъединява към нейния призив.

Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ от 1 януари 1880 г. княз Александър Батемберг учредява военния орден "За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ от 9 същата година се постановява честването на празника.

През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави и се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена "За храброст". Тържеството завършва с военен парад.

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г).

През 20-те години на 20 в. този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предишната вечер със заря, а дотогава тя е епизодично явление.

След 1946 г. традицията по честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която дата остава до демократичните промени у нас през 1989 г. По-късно Великото Народно събрание определя като дата за празника на войската 23 август - денят на решаващите боеве при Шипка. Две години - 1991 и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на Министерския съвет 6 май е обявен за Ден на храбростта и Българската армия.

Гергьовден и разни легенди

На 6 май Българската православна църква чества паметта на Св. Великомъченик Георги Победоносец, който в нашата страна е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. След Освобождението е обявен за Ден на храбростта и на Българската армия. Традицията е прекъсната по време на комунистическия режим, но е възстановена през 1993 г.

Повечето хора сме чували различни легенди за духовността, смелостта и силата на Свети Георги. Победоносеца още като съвсем млад станал войник и демонстрирал изключителна храброст, поради което получил длъжност като военен трибун. Носейки в себе си непреклонния дух, той не се страхувал да проповядва и Христовата вяра, заради което по-късно бива хвърлен в тъмница. Но житието на светеца ни показва нещо по-важно - Една битка между доброто и злото. Свети Георги се противопоставил и победил кръвожадния змей, който често взимал свои жертви. Разбира се, именно вярата и смелостта му помогнали да погуби чудовището.

Празникът е свързван с много традиции, обредни и земеделски практики за плодородие. С Гергьовден започва втората половина на стопанската година, която завършва на Димитровден.

А в една стара и красива българската народна песен "Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден" се пее именно за величеството на празника.

Защо е хубаво да спазваме традициите?

Във вестник "Български западъ" шести брой от 2 май 1942 г. още на първа страница е публикувана статия със заглавие - "Денъ на българската храбростъ" или на по-съвременен български език - Денят на българската храброст. Текстът възхвалява храбростта, подвигът и саможертвата на българската ни армия и войници. Това например е описано със следните думи: " С тоя дух, носен във всяко войнишко сърце, натъкната страшна на върха на щика, българският народ начерта своята героична епопея." Относно тържественото отпразнуване на празника тогава е написано: "Тая година денят на храбростта ще бъде още по-тържествен, защото в него ще вземат участие и ония живи бранници, които дълги години живяха под робство..." Това показва, че честването на българската армия е била и вярвам - все още е истински празник за хората, който ние удостояваме с истинско признание и почит извършилите подвизи на бойното поле.

Източник: news.bg

В още по-стар вестник от 6 май 1935 г. с име "Вестникъ на вестниците" на първа страница отново е написана статия с въздействащото име "Празникът на военните добродетели", която също така възхитително и наситено описва делата на нашите войски, части от нашата славна история и описва смисълът на този празник. Гордостта не е скрита и тук: "Днес българската войска, заедно с целият народ, ще отпразнува най-тържествения си празник. Той е едновременно и празник на най-висшите военни добродетели: храбростта, доблестта, готовността за самопожертвуване." Според писанията в този вестник, относно празника на военните добродетели, на този ден цял народ се прекланя пред величавите подвизи и беззаветната храброст на армията. Тогава българската войска е черпила своята поука и пример от делата на предшествениците си и е работила с по-голяма сила и енергия, както никога не е било.

Източник: news.bg

Отново във "Вестникъ на вестниците" брой 76, измежду страниците е поместен текст за Гергьовден на име - "Гергьовден - Въ народнитъ повърия и традиции". Празникът е описан като един от най-големите народни и религиозни празници за българина: "Многобройни са песните, в които името на Свети Георги се слави от народа, като име на герой-закрилник"; "За този хубав празник, който народът чествува с радост, защото той буди в сърцето му най-съкровени спомени, създадени легенди една от друга по-поетични и по-живописни. В тях именно народът е отразил вярата си, любовта си и своите най-интимни чувства." Статията споменава различни традиции свързани с Гергьовден, като една от тях гласи: "Така например, на много места в провинцията и главно в селата, където още ревниво се пазят обичаите, свързани с миналото, в навечерието на празника, домакините закарват агнетата на черква, където те биват обкичени със звънчета. Сутринта рано на Гергьовден всеки домакин заколва агне и се попръсква с кръвта му за "здраве"..."

Традициите са били важна част от празничния ден за народа ни. Истински са следвани дадени обичаи и изпълнявани ритуали, които са тясно свързани с миналото, религията, обществените отношения, митологията и географските особености. В някои по-стари кътчета на България традициите все още се пазят ревностно, но на други места вероятно има хора, които започват да забравят, че празниците имат по-дълбок смисъл от веселбата и яденето.

Източник: news.bg

Важно е да помним!

На 6 май се честват и почитат два изключително важни и обичани празника - "Денят на храбростта и Българската армия" и "Гергьовден". Храбростта, подвигът и саможертвата, присъщи са героите ни от едно време, вярвам, са се утвърдили като безспорни ценности в съзнанието ни. Гергьовден е един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец, който олицетворява идеалния войн, покровител на войската. Днес само някои от променените с изминаването на времето традиции, свързани с тези национални празници, се спазват. Не трябва да се отдалечаваме от миналото си само защото то става все по-далечно с времето. За да бъде опознат един народ, трябва да се проследят неговите обичаи и традиции. Те са източникът на цялостната ни културна традиция. Макар и ценностите да се изменят, ние можем да бъдем горди с това, което някога ни се е случвало и с това, което притежаваме сега.