България днес повече от всякога се нуждае от почтена политика. Политика на ясните ангажименти и на конкретните отговорности.

Хората, които излязоха по улиците на България, протестираха срещу задкулисието в политиката, срещу тайните срещи и паралелната власт на олигархията, която години наред дърпа конците на легитимната власт.
Загиналият в огъня Пламен искаше да удари камбаната на обществената съвест, да събуди интелигенцията, да осъзнае политиците.

За някакъв период от време сякаш се зароди надеждата, че с изборите все пак нещо ще се промени. Не толкова в доходите, колкото в морала. Че едни хора, наричани често „нови лица", ще поставят край на "старите" порочни практики и най- после ще въведат правила, ще направят така, че законите да имат смисъл, ще извадят политиката на светло и ще върнат доверието в институциите.

Днес кабинетът Орешарски уби тази илюзия.

И не защото избраните министри (и премиер) нямат качества или респектиращо CV. Не защото не говорят чужди езици или не са завършили престижни университети. А просто защото им липсва най-важното, за да заемат обществена длъжност. Нямат принципи.

Тези хора могат еднакво добре да работят за всекиго, който ги наеме. Независимо дали е ляв, или десен, дали е националист или анархист. И за всяка служба винаги намират удобни аргументи. Или подходящ произход. Проблем може да възникне само на цивилизационно ниво/ако например наемащият ги не им допада в културно отношение/, но никога не на политическо ниво.

Хора като тях могат да защитават с еднакъв патос и абсолютно последователно напълно несъвместими идеи. Доказва го и политическата им биография. Така, с алибито си на експерти, те се превръщат в съучастници на всяка поредна голяма подмяна на доверието. И тази подмяна е много по-страшна от подмяната с фалшивите бюлетини или с купения вот.

Новата българска история дава достатъчно примери за подобни правителства на размитата отговорност и никое от тях не е било успешно. Защото неясното и противоречиво мнозинство, което ги избира, е удобна хранителна среда за олигархията да защити своите интереси, без това да се разпише политически на нито една от подкрепящите я партии за следващите избори.

Печели олигархията, печелят наемните "експерти", печелят партиите, разиграващи този сценарий.
Губят хората.