Маркетингът, който тихо убива

Затлъстяването е глобална пандемия и България не прави изключение. Напротив, стремително сме се насочили към поредната челна позиция с поредната негативна тенденция.

Според СЗО близо 800 милиона души по света живеят със затлъстяване. Един на всеки осем души е засегнат, а всеки пети човек в активна възраст е затлъстял. Проблемът е изключително тревожен сред децата. ООН предупреждава, че затлъстяването ще остане един от най-големите здравни проблеми в световен мащаб.

България е сред страните с най-високи нива на затлъстяване сред децата в Европа - почти едно на всеки три деца има наднормено тегло.

УНИЦЕФ предупреждава, че затлъстяването сред подрастващите вече надвишава случаите на недохранване, а индустрията за ултрапреработени храни представлява сериозна заплаха за здравето и бъдещето на децата. От 2000 г. насам разпространението на поднормено тегло сред децата на възраст 5-19 години е намаляло от близо 13% на 9,2%, докато нивата на затлъстяване са нараснали от 3% на 9,4%. 29,2% от българските деца на възраст между 5 и 19 години са с наднормено тегло през 2022 г., в сравнение с 27,6% през 2018 г. - ръст, който потвърждава негативната тенденция.

Въпреки че недостатъчното хранене остава сериозен проблем сред децата под 5-годишна възраст в повечето страни с ниски и средни доходи, разпространението на наднормено тегло и затлъстяване нараства сред децата и юношите в училищна възраст. Според последните налични данни 1 на всеки 5 деца и юноши на възраст между 5 и19 години в световен мащаб - или 391 милиона - живее с наднормено тегло, като голяма част от тях вече са класифицирани като живеещи със затлъстяване, според УНИЦЕФ.

Ултрапреработените и бързи храни с високо съдържание на захар, рафинирано нишесте, сол, нездравословни мазнини и добавки формират хранителния режим на децата не чрез личен избор, а под влиянието на нездравословна хранителна среда. Тези продукти доминират в магазините и училищата, докато дигиталният маркетинг предоставя на хранително-вкусовата индустрия мощен достъп до младата аудитория. Задълбочени изследвания по темата доказват връзката между социално-икономическите фактори и здравето на децата. Други допринасящи фактори за нарастващите рискове са широкото използване на дигитални технологии,водещо до намалена физическа активност сред децата, както и агресивнатата реклама и маркетинг на ултрапреработени, нездравословни храни, сочат доклади. В резултат ултрапреработените храни все по-често заменят плодовете, зеленчуците и протеините и то в момент, когато храненето играе ключова роля за растежа, когнитивното развитие и психичното здраве на децата. Оказва се, че в значителна степен икономическите условия насърчават нездравословен начин на живот.

33,2% българите над 20-годишна възраст са със затлъстяване

Само 40% от българите със затлъстяване имат поставена официална диагноза

Основни социокултурни причини за затлъстяване

Докладите поставят важен акцент върху културните навици и традиции, тъй като в много култури храната е централен елемент на социализацията и израз на гостоприемство като България, където се гордеем с пищните софри. У нас празниците са повод за обилно хранене, напоено с нездравословно количество алкохол. Често прехранването се свързва с изобилие и висок социален статус, а консумацията на висококалорични храни е част от празничните традиции. Друг допринасящ фактор за затлъстяването са стресът и социална изолация. Високите нива на стрес, често свързани с работата или социални проблеми, могат да доведат до емоционално хранене с т.нар. "comfort food". Модерната среда се свързва със заседнал начин на живот. Модерната култура насърчава заседнал начин на живот като работа в офис пред компютър, придвижване с автомобил вместо ходене пеша, както и развлечения, свързани с екранно време, а не с физическа активност. Към икономическите фактори и достъпност се отнасят нездравословните, високопреработени храни, които в повечето случаи са по-евтини и по-лесно достъпни от здравословната храна, което влияе пряко върху хранителните навици, особено при групи с по-ниски доходи. Не на последно място трябва да се посочат социалната стигматизация и срам. Хората с наднормено тегло често са подложени на социална стигматизация, което може да доведе до изолация, депресия и допълнително влошаване на хранителните навици. Тези фактори създават среда, в която затлъстяването се превръща в "пандемия" на 21-ви век, както отбелязват експерти.

Доклад: България е на 6-о място в Европа по затлъстяване

В следващото десетилетие затлъстяването при децата ще скочи до 60%, предупреждават експерти

Вредният маркетинг

Според експертите маркетингът на вредни храни използва агресивни техники, насочени главно към деца и младежи, чрез социални мрежи и реклами, провокирайки нездравословен избор само за няколко минути. Често се използват подвеждащи послания, представящи продуктите като полезни, за да се увеличат продажбите. Основно е насочен към деца, като рекламите често използват анимационни герои, ярки цветове и игри, за да привлекат най-малките, което води до законодателни инициативи за забрана на подобни реклами. Младежите са подложени на "безмилостен" поток от реклами в социалните мрежи, които са по-трудни за регулиране от традиционните медии. Маркетингът бързо се приспособява към вълната за здравословно хранене чрез подвеждащи опаковки на уж полезни и диетични храни, а се оказва, че рекламираните като фитнес или био храни съдържат големи количества захар и емулгатори. Рекламите създават усещане за щастие, социален статус или забавление, свързано с консумацията на продуктите. Ето затова се налагат идеите за пълна забрана на рекламата на вредни храни, за да се предпазят децата и да се ограничи затлъстяването.

Маркетингът на тези храни е толкова ефективен, че дори кратка експозиция на реклами значително повишава консумацията им, особено сред подрастващите, а само пет минути гледане на реклами за вредни храни са достатъчни, за да накарат децата и тийнейджърите да приемат значително повече калории през деня, показва ново проучване на Университета в Ливърпул.

Асоциацията на австралийските лекари и студенти по медицина също преди време призова за ограничаване на рекламирането на нездравословни продукти с аргумента хранителните навици започват от ранна възраст, когато децата са силно податливи на маркетинг.

У нас темата не е от вчера и влезе в полезрението на законодателите още когато здравен министър беше Кирил Ананиев. Разбира се, въпросът е провокиран от дискусиите на европейско ниво. Директивата на ЕС налага мерките да бъдат изпълнени от всички държави в ЕС, но степента на ограниченията върху търговските промоции и спонсорствата ще са по преценка на всяка държава.

В България съществуват частични ограничения за реклама на вредни храни. Забранено е участието на деца в реклами на храни с високо съдържание на захар, сол и мазнини. Обсъждат се по-строги законови мерки, подобни на забраната за цигари, но пълна забрана все още липсва. Опитите за ограничаване на рекламата на вредни храни в България са по-скоро плахи, отколкото да има реална воля за решаване на проблема със затлъстяването на децата. Рекламата на вредни храни остава широко достъпна в медийното пространство, като регулациите не са толкова строги, колкото в някои други европейски страни. Да не говорим, че социалните мрежи остават сиво поле.

България е пета в Европа по детско затлъстяване

Нездравословните храни изместват алкохола и цигарите

Какво казват лекарите

Затлъстяването и наднорменото тегло оказват негативно влияния върху сърдечносъдова система, причинявайки високо кръвно налягане, атеросклероза, исхемична болест на сърцето и сърдечна недостатъчност, инсулт, атеросклероза. Излишните килограми повишават риска от развитие на диабет тип 2 и инсулинова резистентност. Също така се появява остеоартрит, тъй като наднорменото натоварване на ставите. Причинява омазняване на черния дроб, сънна апнея и увеличава риска от рак на дебелото черво, гърдата, панкреаса, бъбреците, както и други заболявания.

Затлъстяването е глобален проблем, не само в България, коментира за News.bg кардиологът от УМБАЛ "Св. Екатерина" доктор Стоян Стефанов. Затлъстяване е социално значим проблем на здравеопазването в повечето напреднали и развити държави, според него. Все по-млади хора са засегнати, по думите му, а последиците от затлъстяването включват сърдечносъдови заболявания , метаболитен синдром с крайна форма захарен диабет тип 2 и хипертония.

По думите му хранителните навици се изграждат в семейството. Така че, както съветва доктор Стефанов, във всяко семейство трябва да започне този процес към промяна в начина на хранене и към консумация на по-здравословна храна. Голяма част от семействата не водят здравословен начин на живот и така възпитават децата си, изтъкна кардиологът. От една страна решението е и на регулаторно ниво, смята лекарят.

Мярка, която може да се предприеме на местно ниво, според него е в училищата. Добре е да се проведе информационна кампания за здравословното хранене, съветва още кардиологът. Промяната трябва да започне в ранна възраст. Затова и доктор Стефанов се застъпва за промотиране на здравословни начин на живот в училищата. На трето място, според него, това трябва да е и държавна политика.

За пример мога да посоча Португалия, където преди години бе приет закон за количеството сол, което може да се добавя в хляба, поясни доктор Стефанов. Така Португалия реши един сериозен проблем, който имаше с хипертонията, допълни той. Все пак не обвинявам държавата, не може някой друг да ни реши проблемите, изтъкна кардиологът. Той обаче е на мнение, че мерки в правилната посока могат да се предприемат на всички нива. Препоръката му е на държавно ниво да се предприемат нужните регулации срещу вредните храни и рекламирането им особено сред децата, които са по-податливи на влияние. А такива практики на европейско ниво не липсват.

Относно представяните в магазините за здравословни и диетични храни доктор Стефанов съветва да четем етикета. "Има хранителна таблица, която ясно излага колко калории, въглехидрати, захари, мазнини, белтъчини, включително соли, и таблицата е нещо, което трябва да се чете и познава и всеки един от нас, пазарувайки, да прочете какво е вложено в тази храна и сам да си даде сметка дали това е нещо подходящо за него, или не", смята още кардиологът.

Той предупреди още, че сърдечносъдовите заболявания у нас се "подмладяват". Все повече млади хора страдат от сърдечносъдови заболявания, както предупреди кардиологът. За съжаление, генетиката в голяма степен оказва влияние върху метаболитното състояние, но има фактори, които могат да бъдат променени.

В голяма степен причините за затлъстяването могат да се търсят в т.нар. лайфстайл, който се свързва с консумацията на нездравословна храна и липса на двигателна активност, отбеляза доктор Стефанов.

Тютюнопушенето също е огромен рисков фактор, предупреди още той. Но всеки трябва да се стреми към балансиран начин на живот, убеден е лекарят.

А какво е балансиран начин на живот, доктор Стефанов обяснява така:"За всеки човек е индивидуално".

По-младите хора, според съвета му, трябва да имат по-активен спортен режим с натоварване на мускулатурата и укрепване на сърдечносъдовата система. Но без екстремните, както препоръчва специалистът. Относно фитнес манията и употребата на анаболни стероиди от тийнейджъри с цел бърз ефект, той отново предупреждава колко опасно може да е това. Нищо екстремно не е полезно, уверява доктор Стоян Стефанов. Всеки трябва да промени начина си на мислене, смята той и подчертава, че България устойчиво води класацията по сърдечносъдова смъртност.

Аркади Шарков: България е загубила близо 6% от БВП през 2024 г. заради затлъстяването

Защо експертите от Health Metrics настояат за данък върху подсладените безалкохолни напитки

Затлъстяването тежи върху икономиката с над 6 млрд. лв.

Икономическите последици от затлъстяването са огромни. Разбира се, основните разходи са в сферата на здравеопазването, свързани с лечението на хронични заболявания, като последствие от излишните килограми. Те изискват системна и дългосрочна медицинска грижа, скъпи лекарства и болничен престой. Косвените загуби се отнасят към намалена производителност на труда, по-висок процент на инвалидност и преждевременна смъртност, като по този начин чувствително се натоварват социално-икономическите системи. Излишно е да се споменават намалената производителност на труда.

Анализи сочат, че работниците със затлъстяване често отсъстват по-често поради болест или работят с по-ниска ефективност, когато са на работното си място.

Доклад на тема "Тежестта на килограмите: Как затлъстяването вреди на здравето и икономиката ни" посочва колко губи икономиката ни от затлъстяването - 6 484 447 995 лева (което възлиза на 3,5 % от БВП на страната през 2023 г.).

И тук въпросът е накъде ще поеме България - към истински ефективни регулации или към фиктивни мерки за замазване на очите, че уж нещо се прави в посока на по-здрава нация. Защото проблемът е много по-дълбок.

Не е тайна, че здравната ни политика не е насочена към превенция и профилактика, а към инвестиции в болнично лечение. Здравият човек е "проблем" за болничните приходи. Да продължаваме ли с разсъжденията?!