News.bg продължава започналата спонтанно дискусия за жестокостта към животните, жестокостта на животните, милосърдието, човечността и здравия разум...

Преди месец някакъв изверг отряза четирите крака на едно куче.

Преди два месеца пък друг изверг се оказа, че е изнасилвал системно собственото си двегодишното дете. Държа на думата изнасилвал, защото това не е сексуално посегателство, не е малтретиране, не са блудствени действия и т.н., а е изнасилване.

И двете неща са най-малкото шокиращи, те са разтърсващи. В никакъв случай не бих искала да ги сравнявам и оценка не може да бъде дадена в някаква скала кой е по-по- или най-...

Самият факт, че от станалото в Сандански с малкият Сашко до вчера News.bg е писал за поне още 5 случая на пребито, малтретирано в собственото си семейство дете, е достатъчно доказателство за голямата тежест на темата.

И още нещо, преди две седмици news.bg публикува текст, в който се отказваше от темата за насилието над животни, текст, който декларираше: „ние повече няма да пишем за Мима" (името на осакатеното куче).

Този текст обаче говори именно за Мима, както и за Наско, и за Сашко, и за...

По темата за животните могат да се прибавят още няколко такива, които предизвикват негодуванието на всички: безстопанствено куче, ухапало случайна минувачка, или още по-лошото - домашно куче, което нахапа жестоко малко дете.

И още веднъж можем да разменим ракурса - в момента тръгват делата за едни убийства - убийства на две деца от деца, техни връстници. Случаите пред дискотека „Амнезия" и пред клуб „Соло" влязоха в съдебна зала - погледнете възрастта на фигурантите.

Този текст обединява всички тези случаи, той не ги съпоставя, измерва, сравнява. Той не казва едното е важно, другото по-малко важно, третото - не е важно.

Този текст говори за всички тези случаи заедно и наедно, не само защото счита, че задачата на журналистиката е да говори, но и защото смята, че отказът от една или друга тема всъщност представлява признание за загуба. А загубата е самата мисъл, че си победен.

Ние не можем, нямаме право да признаем, че сме победени от силата, която е задвижила всички тези горни случаи, в които няма абсолютно никакво значение какви са точно причините и обстоятелствата.

Факт е, че те се случват, случват се ежедневно, те са около нас. И най-вече - те са в нас.

По всеки един от тези случаи със сигурност може да се напишат романи, да се извличат сюжети и клюки, жълти подробности. Това, което ги обединява, е обаче злото -съзнателното зло, или неосъзнатото зло, които избликват от цялото ни общество. Това зло, което не може да бъде спряно - дали ще е срещу животни, срещу деца, дали ще е от животни, или от деца.

Далеч съм от мисълта, че ние българите сме лоши, пък, видиш ли, другите народи не са. Може да си припомним само едно име - австрийския Фритцел.

Навсякъде има такива случаи, може би по-малко, някъде може и да са повече, но със сигурност в останалите европейски държави ( та нали и ние сме част от ЕС) институционалните и обществени реакции са други - много по-бързи, и механизмите за противодействие - по-смазани, по-измислени, по-работещи.

Каквото обществото - такова и децата му, а и бих добавила - такива и животните му.

Сигурно е обаче, че по отношението към децата и животните може да се познае едно общество. И в случая - дали то е болно.

И докато норма и мода е да се отглеждат домашни кучета-зверове, защото това е престижно, ще има и нахапани. Кучетата ги отглеждат хората.

И не трябва да има само глоба или евтаназия за такива животни, преди всичко не трябва да е престижно да имаш такова куче.
Защото много лесна е представата, че собственикът на въпросния ротвайлер, който се разхожда отвързан, няма да се стресне ни най-малко, ако му кажат, че собственият му 13- или 15-годишен син се е напил и е пребил съученика си, например.

Не трябва и това да е норма. Не трябва и това да е престижно.

И къде точно е разликата между садиста от Дряново, отсякъл четирите крака на едно куче, и бащата от Сандански използвал собственото си дете, за да задоволи моментния си сексуален нагон?

Къде точно е разликата между жената или мъжа, пребили дете, и вече поотрасналите деца, които изпили чашка-две, вадят нож или се пребиват до смърт, взаимно.

И тук се връщам отново към Мима - кучето Мима, което беше спасено и в момента е на лечение в Германия. Тамошна организация му осигури лечение и поставяне на шини, които да му позволят да ходи отново. Българка от Русе преди това го осинови.

Никой не би могъл да ме убеди, че едно общество, в което има грижа към животните, е забравило децата си. Човек, намерил място в сърцето си за милост към животно, има място и за милост към дете.

И директно ще добавя като аналог друг случай - децата от Могилино. Там пък също трябваше да дойдат чужденци, да повдигнат въпроса, да вдигнат шум и да се задействат ред чужди организации да спасяват от нечовешките условия на живот децата от домовете.

Спасяват нашите деца, както сега спасяват и нашите кучета.

Дали обаче някой може да спаси всички нас?