Защо трябваше да пламне Катуница?

Публикуваме текстовете ви без редакция

Няма нужда от много думи, за да се коментира и до голяма степен да се обясни нещо, което занимава всички през последните дни. Събитията в Катуница са факт, както е факт кои са главните действуващи лица в тях.

Едното главно действуващо лице е г-н Кирил Рашков, смятан за цар от определени ромски или ако предпочитате - цигански кланове. Г-н Рашков е добре познат на публиката още много ПРЕДИ падането на Берлинската стена. Неговият бизнес е известен - той го е обявил от екрана на Националната телевизия и може да се обобщи със собствените му думи: „Всичко е спирт и есенция".

Като мишена г-н Рашков е особено удобен - той е ром (за голяма част от публикта - „мръсен циганин"), прекалено богат е за да бъде мразен и ако не беше циганин. Освен това повече от половин България го мрази, защото от алкохолните ментета боли глава и процесът на изтрезняване е мъчителен.

Важна характеристика на г-н Рашков е, че всички управления и власти до ден днешен са се отнасяли и се отнасят не само с търпимост, но дори и със своеобразно уважение. Иначе не е ясно как при наличието на толкова данъчни, акцизни, полицейски и защитаващи потребителите чиновници, той би съградил палата си насред Катуница, би създал политическа партия и тази партия би спечелила оглушителни успехи по време на една от кампаниите за местни избори. (Оставам на читателите да си спомнят кога, за да не им е сдъвкано всичко в анализа).

Г-н Рашков е тачен и уважаван и от сегашната власт, без каквито и да са разлики от предишните такива. Г-н Рашков и преди е бил „прибиран на топло" - и по социалистическо време, и в демократични времена. В демократични времена той е нещо като подгласник на покойния Иво Карамански, когото прибираха преди всяка изборна кампания с цел отчитане на дейност. Цар Киро пък го прибират, когато трябва да се направят разни внушения на публиката. Той е захарната глазура на иначе горчивото хапче, което трябва да се пробута на непослушните дечица - на публиката, която по принцип не обича горчиви медикаменти.

Другите главни действуващи лица са феновете на „Ботев" Пловдив, на „Локомотив" Пловдив и мотоциклетистите, известни и като „рокери".

Господ да им дава здраве на всичките, само където много добре знаем, че:

Футболните фен клубове участват в подобни масовки най-вече, когато са съгласували действията си с тези, които им плащат автобусите за посещаване на мачовете, когато любимият футболен отбор гостува. Обикновено това са собствениците на клуба. Собственик и главен извор на финанси на „Ботев" Пловдив е Корпоративна търговска банка (КТБ) - банката, която е фактическият собственик на медийната група на Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Същата пресгрупа от първия ден на управлението на Бойко Борисов се грижи за медийния комфорт, като понякога дори изпреварва хрумванията му.

Собственикът на „Локомотив" Пловдив също е в цветущи отношения с властта и не би се противил на деликатната молба момчетата му да помогнат за една или друга „важна държавна работа".

А държавната работа е отговорна - да се организира мащабна провокация в знаково населено място, като знакова мразена фигура бъде нападната от „разгневеното гражданство". Привържениците на „Ботев" Пловдив, „Локомотив" Пловдив и домораслите ни последователи на „Ангелите от ада" са идеални изпълнители. Единственото, което е необходимо е да се получат указания от „правилното място". В случая с българските „Ангели от ада" са необходими и десетина хиляди лева за бензин и за други полезни разходи.

Идват указанията, парите са броени и държавната работа е подхваната. Катуница се превръща във филиал на Ада при дейното съучастие на съответните адски ангели. Присъства и Националната полиция, но нейната роля е изцяло съзерцателна. Полицаите „поддържат огъня, докато не дойде пожарната команда", както се разправяше в известния виц.

Съответно, възниква въпросът - „Вие твърдите, че на управляващите им трябва цирк с палежи и фойерверки, за да се отклони общественото внимание от непрекъснатите провали. Не е ли това твърде преувеличено? Само идиот може да процедира по този начин!?"

Първо, никога не съм твърдял, че сегашните ни ключови управници блестят с особен интелект. Второ, нека не ги подценяваме. Ако някой смята, че палежът в Катуница е само, за да се отклони вниманието от провала с приемането ни в Шенгенското пространство, то той казва само малка част от същността на проблема. По-скоро това е страничен ефект, „бонус", който управляващите ще получат покрай основния замисъл. А основният замисъл наистина си струва усилията.

В условията на общонационална враждебност към ромите (хващам се на бас, че поне десет души ще ме поправят, че трябва да пиша „циганите", а още по-добре „мръсните цигани"...), провокирането на агресия срещу тях може да доведе до само едно нещо. С оглед на „опазването на реда" и с оглед на „гарантирането на честни избори", на 23 октомври 2011 г., ромските квартали да осъмнат завардени от четирите края не само от полицията, но и от жандармерията.

Демонстративно полицейско и най-вече жандармерийско присъствие ще пазят „имота и честта на ромите" и „реда при провеждане на изборите" там, където има голямо струпване на роми. (И тук поне десет толерантни граждани ще ме поправят, че трябва да пиша „циганските гета").

Ромите ще гледат жандармерията, ще гледат полицията и някак си отвътре ще им дойде мисълта, кой е правилният начин на гласуване. Най-малкото, ще си спомнят от коя партия са им дали по 50 лева през предишните дни. Жандармерията и полицията ще бъдат така да се каже „гаранти" на честната сделка, която е била сключева между управляващата партия и получателите на сумата от „50 лева на череп", както се беше изразил един ромски главатар в Габрово през далечната 1994 г.

Армията няма да бъде използувана в подобна операция само поради съществуващата изрична конституционна забрана и защото е доста по-малобройна от полицийските и жандармерийски органи по сигурността.

Веригата „криминален инцидент - предизвикано етническо напрежение - национални вълнения - жандармерийска грижа за ромите в деня на изборите", трябва да канализира изборните усилия на ромите в кошницата на ГЕРБ и на Бойко Борисов. Вместо да се сбъдне прогнозата на вестник „Република" (напълно логична на пръв поглед), че бунтовете ще повишат изборния резултат на ДПС, ромските гласове ще бъдат заустени във воденицата на управляващата партия.

Следвайки маниера на силовите застрахователи, днешната власт ще направи своеобразна „застраховка финансов риск" на пазаруването на гласове, което вече тече. Ролята на застрахователни агенти и „посредници" между властта и ромите ще изиграят храбрите жандармеристи.

Някой пак ще каже, че съм параноик и че е крайно време да посегна към славата на Лъдлъм или на Том Кланси, като започна да пиша политически романи вместо политически анализи. Би било чудесно, но такъв прецедент вече съществува в българската практика. Перничани си спомнят как при миналите местни избори, в деня на балотажа столицата на черната ни металургия беше завардена точно от жандармерията. Министърът на вътрешните работи Румен Петков така се беше загрижил за безопасността на изборите, че ... изборният резултат се обърна драматично спрямо подадените гласове за кмет на първия тур.

Сегашните управници по нищо не отстъпват на министър Петков, даже го превъзхождат по някои параметри. По собствените думи на един баш управник те са „страшни пичове". Аз бих наблегнал на думата „страшни" ...

На съмняващите се в състоятелността на изложената по-горе хипотеза, препоръчвам препрочитането на някои текстове на Алеко Константинов: „Бай Ганьо прави избори", „По изборите в Свищов", както и „Смирррр-но, рота-а-а-а пли".

Наричам по-горните размишления „хипотеза", защото не разполагам със специални разузнавателни средства, които да удостоверят точния час, в който са позвънили на тарторите на агитката на „Ботев", нито с номерата на банкнотите, с които са пратили „Ангелите от ада" да направят Катуница същи ад, по английскому - хелл.

Има и някаква доза надежда, че ако здравомислещите хора издигнат глас, че на властта не й пука нито за циганите, нито за българите и в момента се подработва изборен спектакъл, режисьорът на „Катуница форевър" да вземе да се разкандърдиса и да си хвърли режисьорската книга в огъня, за да заличи веществените доказателства за извършеното престъпление.

Но за това трябва да се вика много, много силно ...