На обсъждането за промените в Конституцията депутатите сблъскаха позиции още на първия съществен текст.

Петър Славов от РБ предложи: "Народното събрание може да изисква, изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за прилагането на закона, резултатите от противодействието на престъпността и осъществяването на наказателната политика по проблеми от съществен обществен интерес”.

Депутатите не дадоха ефир на промените в Конституцията

Депутатите не дадоха ефир на промените в Конституцията

БСП предложи дебатите да се излъчват по БНТ и БНР

Смут в депутатските редици внесе думата „изисква”. "Това предложение обръща с главата надолу принципа за разделение на властите", намеси се социалистът Филип Попов.

За Попов така се въвежда парламентарен контрол върху прокуратурата. "Това предложение е абсурдно", смята червеният депутат.

Според Радан Кънев предложението на реформаторите създава контролни механизми, които са необходими за съдебната система.

"Започваме исторически важни дебати по изменение на българската Конституция", изтъкна лидерът на ДПС Лютви Местан. "Още на първите текстове депутатите се сблъскват с твърдата позиция на РБ. Има нужда от много дълбок анализ на това предложение", според Местан.

Според него имало нужда от Велико Народно събрание, което да има една цел- да освободи обществото от оковите на ВНС и да даде своите правомощия на обикновено НС.

"За нас критерият кой е за истински дълбоки реформи е отношението му към идеята за свикване на ВНС", каза лидерът на ДПС. Той настоя президентът да започне консултации за свикване на ВНС, за да може всички формации да разгърнат реформаторския си потенциал.

Идеята за Велико народно събрание бе споделена и от Радан Кънев. "Целият Реформаторски блок подкрепя идеята за ВНС", намеси се Кънев, уточнявайки, че идеята на Местан не се харесва на реформаторите.

Лидерът на БСП Михаил Миков излезе на трибуната, за да обясни, че червените няма да подкрепят текста на РБ. "Левицата е срещу политическия контрол върху съда и прокуратурата. Не можем да приемем едно такова разбиране за политически контрол върху прокуратурата", изтъкна Миков.

"Показателно е за колко дребно нещо дебатът започна да се изостря", отново взе думата Радан Кънев. Той се обяви срещу съветския модел на функциониране на държавното обвинение. "Кой в България е политбюро, което контролира прокуратурата", попита реформаторът.

Въпросът му изстреля лидера на "Атака" на трибуната. "Сакън да не падне прах върху прокуратурата", ядоса се и атакистът Волен Сидеров. "Разделението на властите не означава те да са на различни планети или галактики", посочи той.

В крайна сметка спорната дума „изисква” не получи подкрепата на мнозинството. Дори без думата "изисква" текстът не бе приет.

„Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика”.

"За" гласуваха 159 депутати, 35 бяха "Против" и един гласува "Въздържал се". Данаил Кирилов от ГЕРБ поиска прегласуване. Отново не се събра необходимото мнозинство - 160 бяха „За” и 37 "Против".

Изникна обаче спор между депутатите за това кога един текст минава и кога не. Според юриста Четин Казак на второ четене всеки текст трябва да събере минимум 180 гласа. Според герберите при получени минимум 160 гласа текстът се разглежда не по-рано от два месеца след гласуването му.

Затова и законотворците излязоха в дълга почивка, за да си изяснят как точно минават измененията на Конституцията на второ четене.

 

В крайна сметка след консултации между юристите се оказа, че действително подкрепа от минимум 160 гласа за даден текст го отлага с два месеца.