Седем филма с Хю Грант пуска в поредната си минипанорама Евро-Българският културен център. Заглавията показват актьора във възможно най-добрата му светлина, както и уменията му за жанрово-разнообразни превъплъщения.

Въпреки че класическата изтънченост на Хю Грант го прави идеален за романтични роли, комедийните му способности – нервно заекване, отчаяно потрепващи клепачи и способност да изрази типично английско объркване – са го превърнали повече в комик, отколкото в сериозен актьор. Във филмографията му не липсват и роли, които го откъсват от класическата английска комедийна традиция. От друга страна, дори когато Грант ни кара да се заливаме от смях, героят му изразява и малко тъга, самота и раздвоеност.

Започнал кариерата си през 1982 година в студентския филм на Майкъл Хофман “Privileged”, Хю Грант се превръща в безспорна звезда 12 години по-късно с ролите си в “Сирени” и “Четири сватби и едно погребение”. “Четирите сватби” окупират 23-тото място в класацията на Британския филмов институт за 100-те най-добри британски филма на века.

Софийската панорама на Хю Грант включва шедьовъра на Полански “Горчива луна”, където в партньорство с Питър Койот, Еманюел Сение и Кристини Скот Томас, Грант доказва качествата си и на драматичен актьор. Следват “Четири сватби и едно погребение”, “Разум и чувства” на Сидни Полак, “Крайни мерки” – първи опит на Грант в областта на трилъра, “Нотинг Хил”, където отново Грант сътрудничи със сценариста на “Четири сватби и едно погребение” и отново резултатът доказва висотата на английската комедийна школа – иначе казано, филмът съсипва зрителите от смях!!!

Последните два филма от панорамата са една мафиотска пародия “Мики Синьото око”, където Грант е мафиот от Канзас Сити, но всъщност попада в ситуацията на една романтична комедия, както и едно от най-дискутираните заглавия през миналата година – “Дневникът на Бриджит Джоунс”, филмът който може да донесе на партньорката на Грант и изпълнителка на главната женска роля Рене Зелуегър и тазгодишния “Оскар”.