Левски измъкна 1:1 като гост на Марек в Дупница. С гол в 92-ата минута, и то от пряк свободен удар. Футболната логика, доколкото я има, повеляваше шампионите да загубят този мач. Но защото това не стана, пак се заговори за криза на Герена.

Колко хора се замислиха над факта, че това гостуване на сините се броеше седмици наред в графата “Безпроблемни”. Особено след трите точки, с които си тръгна Марек от Плевен. Само липсата на късмет и един гениален удар на Георги Бачев лишиха дупничани от хубавите премии, обещани от ЦСКА, както и от заслужената радост, че са били шампиона на България.

Тежкият терен не е оправдание за “софийските милионери”. Тревата бе еднакво мокра и за двата отбора - единият се приспособи към плуването по-бързо от другия. Беше очевидно, че футболисти като Брент Рахим, Головской, Кабат и Ференци нямат достатъчно мъжество за битката с рилските орлета. Слабата форма на Топузаков, заради която в защитата изнемогва и Станимир Стоилов, също утежни нещата. Това бе поредният мач на Рюдигер Абрамчик със смяна в 30-ата минута, като на всичкото отгоре бе изваден един от най-добрите на терена до този момент Миодраг Пантелич вместо неориентирания Ищван Ференци. Повече от ясно е, че нещата в синия лагер не стоят добре и до този момент 22-кратните шампиони се спасяват само поради факта, че преките им конкуренти са още по-зле и от тях.

Рано или късно истината ще лъсне - как така в селекцията все нещо куца - класен халф няма, а без Гонзо в атаката е непрогледна тъма; защо най-добрият български треньор бе прогонен от Герена, а най-добрият поне засега чуждестранен наставник подаде оставка огорчен; как така на Абрамчик му се търсеше цаката още преди първия официален мач, а вчера немецът си тръгна, без да е загубил... И още куп други въпроси за отговорността и други такива работи.

А тия, дето им се върти думата криза в главата, да си я избият оттам. Защото дори в момента лидерите на всички нормални първенства в Европа са с поне 3-4 загуби. Само ние тук още правим драма от всяка загуба на точки. А тя е неизбежна, когато мачът се играе истински. Както беше в Дупница например.
ПАВЕЛ КОЛЕВ - в. “24 часа”