Кризата в калчото не е от вчера. Миналата пролет нито един италиански клуб не проби дори до четвъртфинал в Европа. Този сезон Интер и Милан се надяваха да достигнат до финала за Kупата на УЕФА. Плесницата, която Интер получи от Фейенорд, и обидата, нанесена от Дортмунд на Милан, погребаха надеждите за европейско издание на миланското дерби. И потвърдиха кризата на италианския футбол. Дори и затова, че във витрините на Интер и Милан са половината от всичките 26 еврокупи, записани в актива на клубовете от Апенините.

Колко е тъжно на “Сан Сиро” по време на мачовете от Шампионската лига! На тифозите на Интер или Милан, изпитващи носталгия по европейския блясък от миналото, не се препоръчва вечерна разходка дотам. Защото тъжната гледка може да ги съсипе: “Сан Сиро” пустееше, докато в същото време трибуните на “Олд Трафорд”, “Ноу Камп” и “Байaрена” гъмжаха от народ и цветове.

Наистина е тъжна без жива душа тази пуста уличка, която разделя чудесния стадион с 85 000 места от хиподрума! Някои тифози твърдят, че ако наострят слух, лекият ветрец донася далечно ехо. Ехото от онези вечери, когато цяла Европа бе приковала очи във вълшебната арена на “Сан Сиро”. Тифозите на Интер са убедени например, че чуват шума от незабравимата нощ на 27 май 1965 г. Тогава под силния дъжд нерадзурите на Еленио Ерера спечелиха срещу Бенфика своята втора последователна Шампионска купа.

Росонерите пък още чуват виковете “оле!” на “Сан Сиро” към играчите на Реал М на незабравимия полуфинал в КЕШ преди 13 години. Незабравим като показната победа на Милан на Ариго Саки над испанците. Незабравим като невероятното 5:0 и имената на голаджиите в онази чудна сряда на 19 април 1989 г. - Анчелоти, Рийкард, Гулит, Ван Бастен, Донадони.

Да, привържениците на двата милански клуба страдат. Защото Kупата на УЕФА няма същия вкус и не предизвиква същия интерес, както Шампионската лига.

Ударите, понесени от двата милански клуба, наляха още вода в мелницата на онези, които претендираха, че класирането им на този стадий от състезанието не е кой знае какво. “Ние ясно съзнаваме, че Купата на УЕФА не е толкова важна както по-голямата є сестра, Шампионската лига”, признава Бруно Лонги, журналист в “Медиасет”, една от фирмите на Силвио Берлускони. Рома, последният италиански отбор, отпаднал в Шампионската лига, пълнеше “Олимпико” срещу “клиенти” от калибъра на Барса, Ливърпул или Галатасарай. А най-сериозният противник, гостувал на Милан до четвъртфиналите, бе Апоел (Тел Авив)! Купата на УЕФА приличаше на утешителна награда за поредния разочароващ сезон на Милан.

Нещата са малко по-различни в Интер. За нерадзурите най-важно е cкудетото което се изплъзва на клуба от 1989 г. Европа щеше да е допълнителен десерт. Интер и Милан нямаха нищо против да обогатят европейската традиция на миланския футбол, на неговите два клуба, белязали славни периоди от историята на еврокупите. Защото Интер остава символът на една епоха, епохата на отбора европейски (и световен) шампион на Еленио Ерера в 2 последователни години (1964 и 1965 г.), синоним на превъзходството на катеначото и на възхода на играта с либеро. От своя страна пък росонерите, първият италиански носител на КЕШ през 1963 г. и рекордьор по победи сред италианските си конкуренти (5 - срещу две на Интер и Ювентус), са в основата на друга победна епоха - на отбора на Ариго Саки, постигнал успехите през 1989 г. и 1990 г. с новаторски и зрелищен футбол, невиждан в Европа от епохата на Аякс с Кройф.

Днес сме много далеч от тези чудесни периоди. И тези, които говореха плахо за европейското възраждане на миланските отбори, бяха бързо опровергани от загубите срещу Фейенорд и Борусия.

“Независимо дали става въпрос за самата игра, за подготовката на отборите и дори за поведението на зрителите, ние сме закъснели в сравнение с останалите страни”, предупреждаваше Ариго Саки след елиминирането на Юве и Рома от Шампионската лига. “На европейско ниво ни е трудно да се защитаваме, когато се сблъскваме с толкова нападателни отбори”, отбеляза Паоло Малдини непосредствено след загубата в Дортмунд. “Много неща трябва да се променят в Италия, особено подходът към мачовете. Футболът ни е в криза.”

Кризи, които Интер и Милан АС редовно преживяваха в близкото минало. И макар че нерадзурите са на добър път, техните братовчеди от “Миланело” приличат на възстановяващ се болник.

През последните 6 години росонерите почти непрекъснато са съпътствани с проблеми. Трябва да се каже, че в продължение на 10 години - първите от президентството на Силвио Берлускони, Милан се задържа на едно главозамайващо ниво с Ариго Саки, а после и с Фабио Капело, като спечели повече титли, отколкото за цялата си 87-годишна история дотогава. Промяната започна с оттеглянето на Капело през пролетта на 1996 г. Той току-що бе спечелил четвъртото скудето с Милан, но Адриано Галиани, вицепрезидентът на клуба, поиска да му наложи договор, според който размерът на възнаграждението зависи от резултатите. “Смятам, че достатъчно съм направил за Милан, за да заслужа това”, избухна Фабио, който замина за Реал М, когото също направи шампион.

Първият сезон от периода след Капело бе истинско фиаско за миланци. Неговият наследник, уругваецът Оскар Вашингтон Табарес, е чудесен треньор и много приятен като човек. Росонерите бяха очаровани от него. Проблемът бе в това, че след желязната дисциплина на Капело те се възползваха от отпускането при далеч по-мекия Табарес, който искаше играчите му да носят повече отговорност: “Те са възрастни хора. Отговорни професионални играчи. Сами трябва да се управляват.” Някои последваха съвета му, на други им беше все тая. Само за няколко седмици в Милан настана истинска психоза. Играчите на Табарес постоянно бяха засичани по дискотеките или нощните барове! Ситуацията не бе катастрофална, но бе все пак тревожна. Ръководителите на клуба решиха бързо да действат. Прекалено бързо може би. И така след една загуба 2:3 в Пиаченца на Cерия А Галиани отстрани Табарес и със съгласието на Берлускони осъществи най-невероятното завръщане, това на Ариго Саки!

Но вторият престой на “Мага на Фузиняно” в Миланело не бе така ефикасен както първия. Саки започна втория си мандат с елиминиране от Шампионската лига срещу Розенборг насред “Сан Сиро”. Росонерите не можаха да се съвземат, завършвайки на катастрофалното 11-о място, най-лошото след изпадането в Б-cерия през 1982 г. През следващия сезон успяха да се изкачат едва на... 10-о място!

Така Милан бе лишен от Европа в продължение на два сезона. Жестока обида за Галиани и сътрудниците му. Огромен провал за ръководителите, които междувременно бяха заложили на завръщането на Капело! Което олицетворява слабостта на ръководството на росонерите - то няма достатъчно идеи и предлага само остарели рецепти, пожънали успех в миналото.

Но “претоплените супи”, както определят в Италия подобни завръщания, никога не са водили до нещо положително. С изключение на Капело.

През лятото на 1999 г. Галиани и Берлускони изпробваха Алберто Дзакерони, блестящия треньор от Удинезе и привърженик на зрелищната схема 3-4-3. Както Ариго Саки и Фабио Капело, Дзак улучи целта от раз. Росонерите грабнаха скудетото при един фантастичен финален спринт с Лацио. Впоследствие Дзакерони също бе уволнен. Последва смешното наемане на Фатиф Терим. Смешно не заради качествата на турския треньор, а защото Берлускони и Галиани пожелаха да ангажират Императора прекалено бързо (техният Милан бе победен с 4:0 от Фиорентина на Терим през януари 2001 г.), но бързо съжалиха за това си решение. Беше неминуемо тогава Teрим да се спъне още при първия случай. Така стана след загубата на терена на Торино в 10-ия кръг. Мнозина обясняват лутаниците на Милан с политическите ангажименти на президента Силвио Берлускони, станал отново премиер на Италия.

Колегата му Морати присъства прекалено осезателно в президентството на Интер. Въпреки че на два пъти подава оставка след откупуването на клуба през февруари 1995 г., il Presidentissimo е все така верен на поста си. Може би дори прекалено верен. “Проблемът на Интер понякога е в поведението на Морати - анализира Бруно Лонги. - Той е прекалено влюбен в отбора, в играчите си. Треньорите му трябваше да се съобразяват с мнението му, с вмешателството му.”

Силно впечатлен от Интер под ръководството на баща си Анджело, Масимо Морати пожела още отначало да се обгради с бивши членове на клуба, играчи от времето на баща му: Суарес, Корсо, Мацола, Факети. Всеки един от тях искаше да работи за благото на клуба, но несъгласувано с останалите. Откъдето произлязоха повтарящите се несъответствия както в селекцията, така и в управлението. Морати младши е богат, много богат. И никога не брои парите си, когато става въпрос за доброто на Интер. За седем години той похарчи стотици милиони за трансфери, плати невероятни годишни заплати, 11 пъти смени треньора и ангажира ръководители, които отстраняваше няколко седмици по-късно. Най-фрапантният пример? Този на Хулио Веласко, треньора на италианския национален отбор по волейбол. Той бе назначен за свръзка между различните сектори на клуба, но така и не направи нищо, тръгнал си отвратен от света на футбола.

“Интер прилича на монументалното фоайе на централната гара в Милано: хора, които тичат на всички страни, които дори не се познават. Едни не знаят накъде вървят, други се натискат към информацията”, обобщи иронично Джани Мура, редактор от “Ла Република”. Откакто Морати пристигна в Интер, стотина различни играчи се изредиха в “Пинетина”, тренировъчния център на Апиано Джентиле!

Анекдотът, който разказват за Мохамед Калон, “откритието” на сезона, е показателен. Един ден, като видял блестящата игра на нападателя от Сиера Леоне срещу Интер на “Сан Сиро”, един помощник на Морати подхвърлил на президента си: ”Не е лош този Калон, бихме могли да го купим.” А Морати отвърнал сериозно: “Вече е направено!” И бил прав: привлечен още през 1996 г., Калон е даван под наем на шест различни клуба (Лугано, Болоня, Дженоа, Каляри, Реджина, Виченца), преди да се присъедини към състава на Интер. Истински рекорд!

Под ръководството на Морати клубът спечели само един трофей, Купата на УЕФА през 1998 г. (с Джиджи Симони - бел. прев.).

През този сезон под влиянието на Купер, благодарение на головете на Виери, нерадзурите може да спечелят най-после скудетото. Според Лука Курино, който отговаря за Интер в “Гадзета дело спорт”, “Купер веднага схвана как може да успее в този клуб - като работи като мравка, тихомълком. Докато в същото време при съседите от Милан Императора Терим създаде бъркотия още с пристигането си. Морати, който вижда в негово лице един нов Ерера, е готов на всичко, за да го задоволи. Ако Купер го помоли, той ще е готов да наеме дори Бекъм”, убеден е Курино. По-вероятно е аржентинският треньор да се нагърби с привличането на ляв краен защитник (след Роберто Карлос всички се провалиха) и един допълнителен нападател (Марко ди Вайо е начело в списъка), за да е силен на всички фронтове и да не се налага да навежда глава след мач в евротурнирите. Както се получи миналата седмица с него и с колегата му Анчелоти.

Мариета Стоянова - по материали от “Франс футбол”