Актуалният проблем за всички юристи по света е правното регламентиране на Интернет, електронната търговия, електронната продажба и електронното разплащане. Все още няма правна уредба на тази материя, която е изключително нова и специфична. Консервативните правни принципи, създадени като база още от Рим, не могат да отговорят на динамиката на Интернет нуждите. Правна регламентация с конкретен закон и относими правни норми няма нито в САЩ, нито в Европа. Юристите правят опити да приспособят действащото право към отношенията между субектите, възникващи, развиващи се и прекратяващи се чрез Мрежата, но често пъти то остава неприложимо за големия интензитет на развитие на новите технологии. България е съвсем изостанала в тази област на правото. Нужна е навременна реакция от законодателя, защото този тип отношения навлизат все по-радикално в търговския оборот.

Към настоящия момент страните членки на ЕС приспособяват два акта за уреждане правилата на електронната търговия. Това е Директива 97/7/СЕ от 20.05.1997 г. за защита на потребителите при дистанционни продажби /каквато е тази, осъществена чрез И./ и Директива 95/46/СЕ за защита на личните данни. Изготвен е и проект за директива, уреждаща електронната търговия на Европейския парламент.

Що е Интернет: Интернет е огромна международна мрежа от компютри, свързани с високоскоростна комуникационна връзка чрез използване на телефонна линия, осигуряваща достъп на потребителя до нескончаем ресурс от информация под формата на услуги, програми, база данни. Интернет е независима мрежа, изградена на принципа на свобода и безплатност на достъпа.

За достъп до Мрежата всеки притежаващ компютър може да се снабди с модем - вид хардуер, свързващ компютъра с Мрежата, който може да е вътрешен или външен.

Ресурсите на Интернет са огромни: web - world wide web, e-mail - courrier electronique, ftp - file transfer protocol, news - сървър за новини, forum - разговор on-line.

История на Интернет: Интернет е пример за цивилно използване на военно откритие. По време на студената война Агенцията за проекти за открития към Пентагона финансира проекта ARPAN /Advanced Research Administration Network/, чиято цел е била да създаде комуникационна мрежа, способна да устои на всякакви атаки. Затова се създава връзка между всички компютри, сателити и радиофонични апарати, така че ако пътят на директната комуникация се прекъсне, съобщението да достигне до получателя по алтернативен път. Тази мрежа от военноприложима преминава за цивилното потребление първо чрез предоставянето й на университетите и после - на потребителите. Те се свързват с Мрежата чрез доставчици. Цената на услугата за достъп до световната информация е като тази за местна комуникация.

От създаването си от края на 60-те години тази технология разреши да се разшири търговията - ръстът на сключените търговски сделки да скочи неимоверно, да се увеличи научният и културният обмен чрез моментния и лесен достъп до Мрежата. Много са и негативите - развитие на порноиндустрията, източване на кредитни карти и пр.

Що е електронна търговия: Тя се състои от два компонента - извършване на търговска дейност и дематериализация на взаимоотношенията до осъществяване на престацията. Тези отношения се рагламентират от националното или международното право. Но празнината в юриспруденцията за тях е огромна.

Идентификация на страните: Потребителят /купувач/ е лице - ЮЛ или ФЛ, което в рамките на своята професия, дейност или търговия осъществява контакт с друго лице - доставчик на стока или услуга /продавач/, който също действа в сферата на своите професия, дейност, търговия. Продавач е всяко лице - ЮЛ или ФЛ, което упражнява търговска дейност и чрез Интернет. Понякога е трудно точно да се идентифицира самият продавач от името на организацията, в която работи, или от самия адрес дори на site-a. Представката http:// www. и името на собственика на страницата, което следва след нея, географската му принадлежност, обозначена bg., fr., същността на собственика - gouv., org., com, също забъркват потребителя в установяването персоната на продавача. Наименованията на организациите и ведомствата се водят в регистър от INTERNIC. NIC - Network Solition Incorporated, e американско дружество с много национални бюра. Във Франция тази дейност осъществява AFNIC. Тук действа принципът първият по време е първи по право - който пръв използва определена формулировка на наименованието на site-a си, придобива правото само той да я ползва, което пък поражда много спорове във връзка с авторското, индустриалното и интелектуалното право и правото на марка и географско означение. Идентификацията на продавача може да стане чрез базата данни на INTERNIC или националните бюра. Чрез тях потребителят ще научи адреса на предприятието, телефона и лицето за контакти. При наличие на електронно съобщение идентификацията може да стане чрез адреса на изпращача или чрез изследване пътя на съобщението. Проектът за директива на Европейския парламент и Съвета на Европа предвижда в чл. 5, че Интернет услугите трябва да са с директен, лесен и перманентен достъп за потребителя и компетентните власти, което да осигури определен набор информация - име на изпращача, адрес, номер на търговска регистрация, телефон.

Защита на личните данни: Много са страниците в Интернет с cookies, чрез които се изследва потребителското поведение, докато се сърфира върху site-овете. Те регистрират определена информация за потребителя - име, дата на раждане, адрес, телефон, които може да се появят на екрана при следващо влизане в страницата или служат за обобщаване броя и характера на посетителите. Препоръките OCDE и Европейска директива 95/46/СЕ за защита на личните данни на лицата постановяват три основни принципа: 1. Информация с личен характер може да се предоставя само със съгласието на лицето или с негово знание, с каква цел се иска, за какво и как ще се използва и от кого и гарантиране правото лицето да я актуализира при необходимост. 2. Тези данни не може да се използват за нещо, различно от първоначално декларираното, и се разпространяват само със съгласието на потребителя. 3. Те не може да се използват от трета страна, ако тя не гарантира защитата им. При нарушение на тези принципи директивата предвижда за санкция да се приложи правото на страната, където данните са използвани. Някои страни прилагат и правото на страната, от която е пострадалото лице, а не мястото на извършване на деликта. Често сме свидетели, че за използване на определена Интернет услуга или влизане в дадена страница се искат личните данни на лицето. Необходимо е тези правила да се спазват, за да не се понесат вреди от потребителя, който може да защити накърнените си права от неправомерно използване на лични данни чрез съд. Особено важна е тази гаранция при реализиране на електронна търговия.

Приложим закон при електронната търговия: На територията на ЕС приложимият закон за договора за покупко-продажба ще е функция от правилата за уреждане на конфликта. На територията на ЕС действа римската конвенция от 19.06.1980 г., уреждаща при колизия правилата за приложимия закон.

В договора за покупко-продажба може да не е упоменат приложим закон при наличие на спор. Този избор обаче не би бил пречка за прилагане на защитните норми на страната на потребителя купувач. Това правило е валидно при три хипотези, първата от които е адаптирана към Интернет.

- Ако сключването на договора е предшествано от специално направено предложение или реклама в страната на потребителя и той е извършил всички необходими действия за сключването на договора.

- Ако представителят или преговарящият за потребителя купувач е получил указания в страната на потребителя.

- Ако договорът е за покупко-продажба на стоки и услуги и представителят или преговарящият на потребителя купувач е заминал за друга страна, за да получи оттам указания от купувача.

Директива 97/7/СЕ от 20.05.1997 г. за защита на потребителя купувач при дистанционни продажби в чл. 12 сочи, че купувачът не може да се откаже от правото си на защита, гарантирано от избора на приложим закон на страна, извън рамките на ЕС, макар съконтрагентът му да е от държава член на ЕС. Продавачът е длъжен да зачете защитните норми на закона на потребителя купувач в страните, където е достигнала офертата му.

Форма на договора: Член 9.5 от Римската конвенция определя, че формата на договора се регламентира от закона на страната, където е седалището /местожителството/ на потребителя купувач. При сключване на договор между отсъстващи страни /какъвто е този по Интернет/ достатъчно е той да е във формата, която се изисква от закона на една от страните по него.

Техническа реклама по Интернет: Тя има много форми. Възможно е такава реклама да се появи на цял екран между зареждането на две страници на един site. По-често се среща графично оформен екран, изтичащи и появяващи се съобщения, чатове и пр. Възможно е рекламата да се изпрати по e-mail на определено лице. Web страницата реклама ли е? При липса на изчерпателно определение на рекламата една web страница може да се зачете за електронна реклама. Това е доста широко виждане, което трябва да се преосмисли. Необходимо е да се отчете дефиницията за рекламата в директивата за заблуждаващата реклама, която гласи, че това е всяка форма на комуникация, осъществена в областта на индустрията, търговията и занаятите, с цел популяризиране доставката на блага и услуга, в това число недвижими имоти, права и задължения.

Web страницата не се предлага директно на потребителя. Той влиза в нея, ако желае. Възможно е тя да има повече информационно, отколкото рекламно значение. Тя не служи само за популяризиране на стоката и услугата, но и за нейното пряко придобиване. Това е магазинът на бъдещето. Проектът за директива на Европейския парламент и съвет предвижда в чл. 6, че цялата търговска комуникация трябва да бъде ясно определена като такава, а тя е такава, когато потребителят може да получи стоките чрез сключване на договор on-line. Според същия проект за директива за електронна търговия се предвижда в чл. 4 свободен режим за предложения без никаква зависимост от оторизиране от власти, институции и др.

При липса на международни правила рекламата, осъществена чрез Интернет, излага рекламиращия на потенциален риск от огромен брой жалби от потребители, конкуренти и държавни органи за осъществяване на заблуждаваща реклама. Практически рекламодателят има 2 възможности: да бъде запознат в детайли с чуждото законодателство, регламентиращо рекламата, или да ограничи търговската си оферта за страни, където законодателството е добре познато и съдържа минимални рискове за търговеца.

Приложим закон за електронната реклама: Рекламиращият е технически затруднен да селекционира страните, до които желае да достигне неговото съобщение. Възможно е при някои законодателства рекламата да се окаже, че нарушава правовия ред в страната. За да се избегне това, различните юриспруденции трябва да създадат общи рамки с правила, уреждащи всякаква реклама, достигнала до територията на страната. Френският закон например би се приложил за всяка реклама във френска версия и предназначена за френските потребители независимо дали е изпратена с електронно съобщение до e-mail на определено лице, или е разпространена върху site-овете.

Възможно е на конкретно лице да бъде предложена за закупуване стока или услуга вън от рамките на някаква търговия. Повечето европейски юриспруденции разграничават този тип предложение от рекламата. При него е характерно наличието на някакво ходатайство, молба. Тази практика трябва да бъде забранена. Това е принципът, заложен в Директива 97/7/СЕ от 20.05.1997 г. за защита на потребителя при дистанционни продажби и в Директива СЕ от 15.12.1997 г. за защита на личните данни в телекомуникационния сектор.

Магазинни галерии: Те са често срещани, предимно в САЩ. Електронните търговски витрини според практическото приложение на предлаганото в тях се делят на две. Достъпът до първите е без формалности за разглеждане на предложенията. Достъпът до вторите е свързан с регистрация на потребителя, който трябва да представи номера на кредитната си карта и дигитален подпис. Представянето на тези данни може да стане не само чрез web страницата, но по секретен начин. Веднъж въведен, потребителят трябва да се идентифицира при всяко влизане, за да сърфира свободно. В site-а той ще отрие конкретни договори, които може да приеме или отхвърли.

Първото, което се извършва, е попълването от клиента на формуляр за идентификация, като той си създава секретен, личен код. Това е доказателство, че клиентът ще сключи договор, ако се съгласи с дадена оферта. Този потребителски код става неотменим и номерът му идентифицира точно този потребител.

Стоката и услугата се заплащат чрез банкова карта и собствеността се придобива изцяло от купувача при извършване на цялото плащане.

Съгласие на купувача: При дистанционната продажба, каквато е тази, осъществявана чрез Интернет, офертата е отправена до потребителя без предварително искане от негова страна.

Директива 97/7/СЕ от 20.05.1997 г. за защита на потребителите при дистанционни продажби съдържа две задължения на продавача: Първото се заключва в предоставяне на предварителна обща информация. Второто е изискването за писмено потвърждаване, адресирано до потребителя. Предварителната информация трябва да включва идентификация и адрес на предложителя, основни характеристики на стоките и услугите, цена, разходи по доставката, начините на плащането, изпълнение на доставката, право на отказ, цената на използваната комуникационна система, продължителност на валидността на офертата. Спорно е дали тези данни трябва да се изпишат на екрана, или е достатъчна формулировката в страницата общи условия на продажбата. Потвърждението /приемането/ може да стане чрез факс или електронен куриер. То трябва да съдържа условията и начините за правото на отказ, географския адрес, мястото, където потребителят може да направи рекламации, условията за прекратяване на договора.

Проектът за директива за регламентиране на електронната търговия предвижда в чл. 10, че условията на електронните договори трябва да се определят точно предварително на потребителя, което да гарантира пълното съгласие на страната.

Директива 97/7/СЕ за защита потребителите при дистанционни продажби в чл. 6 е предвидила правото на отказ да се реализира в 7-дневен срок от доставката, като този срок може да се удължи до 3 месеца, ако продавачът не е изпълнил задължението си за писмено потвърждение. Тези правила може да се приложат по отношение на електронната търговия, тъй като тя е безусловно дистанционна.

Съгласието на купувача се манифестира като clic-ване. Той определя каква стока или услуга желае и необходимото количество от стоката. Представя личните си данни и координати. На екрана излиза цената, която той дължи. Електронен куриер потвърждава операцията. Продавачът не се интересува от това, дали купувачът е приел общите условия по договора за покупко-продажба. Достатъчно е clic-ването върху приемане или отказ. Проектът за директивата на Европейския парламент и съвет предвижда в чл. 14, че моментът на сключване на електронния договор за покупко-продажба е този на clic-ването върху икона за приемане на представената оферта и когато купувачът получи по електронен път потвърждение от продавача на приемането.

Плащане при електронна търговия: Електронното плащане е отделен дял от електронната търговия в правната регламентация на Интернет отношенията. Договорните отношения се формират при насрещни съгласия на двамата контрагенти, изразени чрез Мрежата, и начинът на плащане се определя в контракта.

Интернет навлиза все повече в търговския живот. Чрез него може да се търгува с цял свят, без да се пътува чрез дематериализиране на взаимоотношенията на контрагентите, като се използва електронната комуникация. Необходимо е правната регламентация в цял свят, отнасяща се до електронната търговия, да се уеднакви, за да се избегнат много рискове и спорове между контрагентите. Вътрешното законодателство на всички страни трябва да се хармонизира с техническия напредък и да се уеднакви, нещо, което е почти невъзможно. Редно е поне да се създадат международноправни норми относно електронния контракт и търговия, които да се прилагат от всички. Защото това е магазинът на бъдещето в един бъдещ свят без граници, подчинен на глобализация.