Във Франция, както и в четири български градове през изминалата събота, се проведоха избори. Общото между тях е, че бяха белязани със знака на изключително ниската избирателна активност. В това отношение заприличахме на французите, но приликите свършват до тук.

След преброяването на гласовете и преди балотажа, българските президент, премиер и външен министър вкупом заявиха, че са шокирани от очертаващия се във Франция резултат, където фаворитът на крайната десница сложи в малкия си джоб представителят на левицата.

Какво всъщност “шашардиса” българските политици?

Държавният глава Първанов, макар и да не е вече партиен член, си остава по убеждения социалист. Затова е разбираемо да "съчувства" на претърпелия изборно фиаско социалдемократ Лионел Жоспен. Но президентът прекрасно разбира, че Франция днес не е Германия от 1933 година.

Външният ни министър Соломон Паси пък, поради изискваната от поста му дипломатичност, или по инерцията на името, което носи, в изказване се опита да превърне в плюс това, което за огромно мнозинство хора е негатив. Призивът му е Евросъюзът да ни приема по-скоро за член на организацията, в противовес на резултатите на льо Пен от първия тур на президентските избори.

Министър-председателят Симеон Сакскобургготски между срещите си във Вашингтон обяви шока си от случващото се във Франция и безпокойството за бъдещето на България.

Защо премиерът толкова жали за изгубените от френската левица позиции. И по какъв начин те се свързват с неясното за него бъдеще на България. Французите едва ли искат втори Виши. По-вероятното е те да са отвратени от политическата си класа по същия начин, който доведе Сакскобургготски на власт у нас преди година.

Изводът, който се набива на очи е, че премиерът за изминалите триста дни започна да се възприема като част от същата тази политическа класа, на която българският избирател, точно преди десет месеца каза - Стига!

Възможно е Вашингтонските нощи на премиера да са станали неспокойни от видението на прекрачващия прага на "Дондуков" 1 отец Гелеменов.

Знае се, че Жан Мари льо Пен е краен националист и наследствен аристократ. Първото спокойно може да се каже и за нашенския му вариант. Но второто със сигурност не е така. Както и че българинът повярва в приказката за добрия цар, но никога няма да гласува за политическа крайност - била тя левица или десница.