Интервю на Росен Бояджиев

Р.Б. - Господин генерал, данните, които представяте днес, секретната част на "План 2004" ли са?

Л.П. - Не, това са публичните параметри на плана на военната реформа, мислите ли, че ще ви покажа секретни числа и разчети.

Р.Б. - Цифрите, които излагате, а те вече са известни на обществото, предвиждат армия от 45 хиляди души. Доколко числеността на армията ще гарантира националната сигурност и какви са разчетите на сержантския и офицерски състав ?

Л.П. - Цифрите са даже по-малки. Униформени военни, като се почне от генерал Михов и се свърши с последния наборен редник ще бъдат 42 100 човека. Още 2 900 ще са заетите във военното разузнаване, контраразузнаването и Военномедицинска академия.

Изобщо мина времето на "масовите армии". Ще имаме малка добре обучена и мобилна армия от професионалисти, където един войник ще замени десет от сегашните. Според приетия "План 2004" в армията ще служат 41 генерали, 1000 полковника, 1500 подполковника.

По принцип, трябва да се обърне пирамидата, в смисъл, че в началото на промените в армията преди няколко години висшият офицерски състав надхвърляше по численост младшите офицерски чинове. От гледна точка на модерно въоръжение няма да сме толкова добре, но това не е и най-важното. Дори сега над 70 процента от офицерския състав е под 40 годишна възраст, а 63 на сто са започнали кариерата си в армията след 1990 година.

Р.Б. - Когато говорим за присъединяване към НАТО, каква част от офицерския състав е учил в НАТО-вски държави и доколко военните ползват чужди езици ?

Л.П. - Когато вчера /7 март/ се срещнах с военните аташета на страните, членки на Северноатлантическия пакт и ми зададоха този въпрос, им отговорих, че аз самият съм пример за реализация след обучение в чужбина. Системата STANAG, която е тест по езици в НАТО-вските армии са изкарали досега над 2000 човека, тоест те са завършили академии и курсове в западни страни. Най-много пари харчат за това САЩ. И тук е моментът да кажа, че в момента имаме незапълнени места за кадрови войници, които можем да изпратим веднага след встъпването им в редиците на армията в западни учебни заведения. Аз го гарантирам.

Р.Б. - Какъв е делът на професионалните войници спрямо наборниците в момента ?

Л.П. - Когато през 1997 година започнахме да набираме професионални войници, това беше трудно. Реално процесът се ускори след 1 март 2001 година, когато излезе новата наредба. За около година 10 процента от състава на войската според "План 2004" са набрани кадрови военни. Това са към днешна дата 4766 войници. Професията, както е и на запад се феминизира. Имаме 1654 жени-войнички. От тях 122 офицери, 967 сержанти и 565 кадрови войнички.

Що се отнася до темповете, през 2004 година половината, или около 20-25 хиляди войници ще са професионални. Аз предвиждам, това е лично мое мнение, че тогава ще се наложи Народното събрание да отмени задължителната военна служба. При 150 хиляди донаборници, как ще изберем пет или десет хиляди, които да извикаме в армията. Какъв ще е критерият.

Р.Б. - Демографският бум за страната е при Наборите от началото и средата на осемдесетте години. И сега не можете да вземете всички, които са годни да носят военна служба. А и хилядите отложили за след образованието си службата. Тях ще ги търсите ли ?

Л.П. - Ние имаме миналата година двама осъдени в Смолянско за отклоняване от военна служба. Процедурата е такава - издирваме ги, анализираме причините за отклоняване от служба, ако не са основателни - документите отиват при прокурора, съд и затвор до три години. Парламентът обяви вече амнистия миналата година за по-стари наборници, които учат в чужбина. Аз питам, при наличието на повече хора, отколкото са ни необходими, трябва ли да ги вкарваме в затвора. Широко прокламираната възможност за алтернативна военна служба, не проработи. Всичко 18 души са заявили да работят в социални домове и т. н. Тази служба не е предпочитана за българските младежи.

Р.Б. - Много военни бяха уволнени, предстои още офицери и сержанти да отидат на трудовия пазар, какви механизми сте изготвили за тяхната по-нататъшна реализация ?

Л.П. - При нас не може да стане това, което се получи преди десет години след масовите съкращения в МВР. Тогава хиляди бивши полицаи се вляха в подземния свят.

Имаме разработени системи по социална адаптация. Търсим и намираме работа на съкратените. Данните показват, че сме настанили на работа около 45-50 процента от пожелалите помощта ни, което в сравнение на данните на националната служба по заетостта е огромна цифра.

Мислим и за децата на военните, например в Англия има цял остров с градини и колежи на деца на британски военнослужещи, където и майката и бащата са в армията и се намират в мисии в чужбина.