Руският постоянен представител в Организацията на обединените нации (ООН) Василий Небензя повтори позицията на руския президент Владимир Путин за общо прекратяване на огъня в Украйна. На 18 април Небензя заяви, че обсъждането е "нереалистично" и обвини Украйна, че не е спазвала временния мораториум върху удари с голям обсег на енергийна инфраструктура през последния месец.
Това анализират от Института за изследване на войната (ISW).
Путин отхвърли съвместното американско-украинско предложение за 30-дневно пълно прекратяване на огъня по време на телефонен разговор с президента на САЩ Доналд Тръмп на 18 март.
ISW по-рано отбеляза, че всяко бъдещо общо споразумение трябва да включва стабилни механизми за наблюдение, предвид усилията на Кремъл да твърди, че Украйна нарушава временното прекратяване, без да предоставя доказателства. Не е ясно дали руските официални лица ще приемат смислени механизми за наблюдение.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че временното прекратяване на огъня е приключило на 18 април.
Песков заяви, че Путин не е издал допълнителни инструкции. Руските официални лица не са изразили никакъв интерес към удължаване.
ISW по-рано оцени, че Русия може да засили своите удари на далечни разстояния срещу Украйна след края на мораториума, а украинският президент Володимир Зеленски предупреди на събитие за украинските енергийни работници на 17 април, че това може да се случи около Великден (20 април).
Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев призова Съединените щати да "измият ръцете си" от войната в Украйна и да позволят на Русия "да я разбере по-бързо" в публикация в социалните медии на 18 април.
Представители на Кремъл многократно са заявявали, че не желаят да приемат никакво споразумение, което не отстъпва на всички териториални и политически искания на Русия към Украйна.
Специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф каза пред Wall Street Journal (WSJ) в статия, публикувана на 17 април, че Путин е "фиксиран" върху териториалните отстъпки по време на двустранните им срещи. Което показва, че руските официални лица вероятно продължават да повтарят своите териториални и политически искания за Украйна както публично, така и насаме.
Руски официални лица отбелязаха, че Путин остава ангажиран с постигането на всички свои цели в Украйна, които изрично определи отчасти като "денацификация" и демилитаризация на Украйна.
Руският външен министър Сергей Лавров повтори по време на телефонен разговор на 17 април с държавния секретар на САЩ Марко Рубио искането на Кремъл, че всички американо-руски усилия за прекратяване на войната в Украйна трябва да "изчерпателно" адресират така наречените "първопричини" за войната.
Лавров по-рано определи тези така наречени "основни причини" като предполагаемо нарушение на задълженията на НАТО да не се разширява на изток и предполагаемата дискриминация от страна на украинското правителство срещу етническите руснаци и руския език, медии и култура в Украйна.
Тези така наречени "основни причини" са препратка към предвоенните искания на Русия, които на практика се равняват на пълната капитулация на Украйна и установяването на проруско правителство в Украйна.
Представители на Кремъл вероятно участват в двустранни дискусии с представители на САЩ, за да поддържат видимостта, че са заинтересовани от добросъвестни мирни преговори, но ангажиментът на руските служители към техните предвоенни искания и други усилия за удължаване на преговорите продължават да показват друго.
Украйна обаче продължава да показва, че е готова да преговаря за траен мир.
Държавният департамент на САЩ съобщи на 17 април, че Рубио е казал на Лавров, че Тръмп иска войната в Украйна да приключи и че американските преговарящи са представили и получили "окуражаващ" отговор на "очертанията на траен и траен мир" на срещите между представители на Украйна и нейните западни партньори в Париж на 17 април.
Украински официални лица проведоха двустранни разговори с представители на САЩ и многостранни разговори с "Коалицията на желаещите" партньори в Париж, Франция, на 16 до 18 април относно мирните преговори. Рубио, Уиткоф и специалният пратеник на САЩ в Украйна генерал Кийт Келог се срещнаха с началника на администрацията на украинския президент Андрий Йермак, украинския министър на отбраната Рустем Умеров и украинския външен министър Андрий Сибиха, за да обсъдят прилагането първо на безусловно прекратяване на огъня и след това на по-широкия процес за установяване на справедлив и траен мир в Украйна.
Украинската делегация потвърди дългогодишния ангажимент на Украйна да работи със Съединените щати, Европа и други партньори за установяване на мир в Украйна. Рубио заяви на 18 април, че американската делегация е предложила "рамка" за прекратяване на войната на украинските представители и отбеляза, че ако Съединените щати определят "в рамките на няколко дни", че войната в Украйна може да бъде решена, тогава Съединените щати са готови да улеснят, но ако не, тогава президентът Тръмп е "вероятно в момент, в който ще каже, добре, свършихме".
Остава обаче неясно какво има предвид Рубио.
Украински официални лица обявиха на 17 април, че Съединените щати и Украйна са подписали меморандум за намерение за сключване на бъдеща двустранна сделка за минерали и засилване на икономическото сътрудничество. Украинският президент Володимир Зеленски обяви на 17 април, че Украйна е готова да подпише меморандума за намерения и да продължи с първите стъпки към сключването на двустранна сделка за минерали между САЩ и Украйна.
Украинският икономически министър Юлия Свириденко потвърди по-късно на 17 април, че Украйна и Съединените щати са финализирали и подписали меморандума за намерения, а Министерството на икономиката на Украйна публикува пълния текст на меморандума.
Руските сили извършиха удар с балистични ракети срещу цивилни райони в град Харков на 18 април, последният от поредица от руски удари с големи жертви срещу цивилни райони в Украйна през последните седмици. Украински официални лица съобщиха на 18 април, че руските сили са ударили жилищен район в град Харков с три балистични ракети Искандер-М, убивайки най-малко един цивилен, ранявайки най-малко 98 и повреждайки най-малко 21 жилищни сгради, 40 къщи, гражданско предприятие, две училища и два детски центъра.
Кметът на град Харков Игор Терехов съобщи, че балистичните ракети са били оборудвани с касетъчни боеприпаси, което е довело до широко разпространени щети.
Руските сили са извършили няколко опустошителни удара срещу украински градове от 1 април. Руски балистични ракети с бойни глави с касетъчни боеприпаси удариха Кривой Рог, Днепропетровска област, причинявайки най-малко 89 жертви на 4 април, а руските дронове Shahed удариха град Харков и причиниха 39 жертви същия ден.
Руски балистични ракети удариха град Суми на 13 април и причиниха най-малко 100 жертви.
Ударът с руска балистична ракета срещу град Днепър на 17 април доведе до най-малко 31 жертви.
Украинският президент Володимир Зеленски обяви на 18 април, че Китай доставя на Русия оръжие и военни материали.
Зеленски цитира информация от украинското разузнаване и Службата за сигурност на Украйна, която показва, че Китай е предоставила барут и артилерия на руските сили. Представители на Китай участвали в производството на оръжия в Русия. Говорителят на Министерството на външните работи (МВнР) на Китай Лин Джиен отрече изявлението на Зеленски.
ISW наскоро забеляза признаци, че Русия и КНР задълбочават сътрудничеството си, особено по отношение на войната в Украйна.
Съобщава се, че военни служители са посетили фронтовата линия в Украйна, за да съберат информация за бъдещи военни действия. Правителството на КНР може да е незаинтересовано от борбата с прякото набиране на граждани от страна на Русия да служат в руската армия поради тази причина.
Руска компания си сътрудничи с организации за разработване и производство на атакуващи дронове за използване в Украйна от септември 2024 г.