До 7 юни ще стане ясно колко точно са желаещите седмокласници, които ще кандидатстват в гимназия. От столичния инспекторат по образованието предвиждат към 8 000 ученици да положат изпити за 7 500-те места в софийските гимназии.

И все пак статистиката, че за 1 място в гимназия ще кандидатства около “едно цяло и нещо човека” не е съвсем достоверна, защото всички знаят, че напливът на седмокласници обикновено е към 5-те основни гимназии в столицата – френската, испанската, немската и двете английски, в които общият брой на местата е едва 852. И на всички е ясно, че в тези училища се кандидатства, защото в тях преподават “най-добрите учители” по съответните езици, а научаването не на българския, а на западния език е по-важно по простата причина, че по този начин младото поколение – надежда за България – по-лесно излиза в чужбина…

А ако просветното министерство държи все пак зрелостният изпит по родна литература и език да не завършва катастрофално с 50-процента двойки, може би трябва да въведе матурата след седми клас, когато децата, за да влязат в гимназия с усилено изучаване на чужди езици, така или иначе готвят български, а и тогава те все още не са осъзнали желанието си да се реализират навън. Още по-удачен би бил вариантът МОН да направи така, че за чужди филологии да се кандидатства с български език – тогава може и да имат успех матурите, а да не говорим какви биха били резултатите, ако с роден език се влизаше и в чуждите университети!

А нищо чудно оценките да се окажат по-добри, ако просветата смени матурата по български с такава по западен език, тъй като вече и много от модерните детски градини са се специализирали в преподаването на английски…

Но, ако за столицата статистиката не е толкова мрачна, защото приблизително броят на седмокласниците, кандидатствали в предходните години не е намалял – т.е. София все пак има деца, то в провинцията данните сочат по-малък брой ученици, а това може да послужи за оправдателна причина за 8-процентните съкращения в сферата на средното образование.

Но странно, как тогава, при толкова голям учителски потенциал досега, се оказва, че средношколниците “издържаха” матурата по литература с 50 процента двойки! А може би МОН ще следва старата максима – по-добре малко, но качествено, отколкото много, но боклук – т.е. за сметка на количественото намаляване на учителския състав ще се увеличи качеството на преподаване?! Но КАК ще стане това? Особено като се има предвид, че всички студенти–филолози от 2-3 години насам са задължени да държат изпити за учители, ако искат да станат висшисти…А е повече от ясно, че не всеки е способен да налива ум в чужда глава, пък бил той и висшист!

Но едва ли този проблем има нещо общо с МОН, въпреки че самият образователен министър - преди да стане такъв миналата година - обучаваше в СУ студентите за учители. Както и едва ли е в компетенциите на МОН, защо е необходимо университетите да “бълват” толкова много учители, когато се оказва, че учениците нямат нужда от тях – защото те пък, от своя страна, упорито “бълват” двойки.

И така – много ученически двойки, но нямало нужда от учители. И нямало нужда от учители, но схемата във ВУЗ-овете “бълва” все повече педагози. И това ако не е парадокс?!

А да не говорим, колко е срамно да си днес учител – и то не защото учениците ти са изкарали двойки на матурата, а просто така – защото си учител…в България.