Населението на България към 31.12.2001 година е 7.929 милиона души. В сравнение с 2000 година то е намаляло с 220 000 души. Значителната разлика през тези две години се дължи на отчетената външна миграция на населението от преброяването към 1.03.2001 година. Това съобщиха от пресцентъра на Националния статистически институт (НСИ).

Мъжете са намалeли със 104 000 души, или с 2.6 на сто, а жените - със 116 000 или с 2.8 на сто. Независимо от тези различия относителният дял на жените се запазва и в края на годината те съставляват 51.3 на сто. Мъжете са повече от жените в младите възрасти до 37 години. В резултат на тези изменения на 1 000 мъже се падат 1 052 жени.

През 2001 година в градовете живеят 5.492 милиона души, или 69.3 на сто от населението на страната, а в селата – 2.437 милиона души - 30.7 на сто.

Средната възраст на населението общо за страната през 2001 година е 40.1 години. Процесът на застаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в селата живее по-възрастно население. В градовете този показател има стойност 38.2 години, а в селата – 44.4 години.

Средната продължителност на живота на населението е нараснала от 70.91 години за периода 1992 - 1994 година на 71.70 година за 1998 – 2000 година. Тя е със 7 години по-висока сред жените - 75.34 година от тази при мъжете – 68.15 години.

Населението в трудоспособна възраст през 2001 година е 4.732 милиона души или близо 60 на сто от населението. Въпреки разширяването на горната възрастова граница на тази категория, тя не само че не се увеличава, но в сравнение с предходната година е намаляла с близо 16 хиляди души.

С близо 137 хиляди е намаляло през 2001 година населението над трудоспособна възраст спрямо 2000 година. Това е обяснимо с изключването от тази категория на 56-годишните жени и 60-годишните мъже.

Сред населението под трудоспособна възраст се очертава трайна тенденция на намаление. През периода 1995 – 2001 година най-младото население е намаляло с 292 000 души. Младите хора са 1.306 милиона души, или 16.5 на сто от населението в страната.

През 2001 година в България са родени 68 680 деца, от които 68 180 или 99.3 на сто са живородени. В градовете и селата живородените са съответно 48 567 и 19 613 деца. В сравнение с предходната година живородените деца са с 5 499 по- малко. Съответно на това коефициентът на раждаемост е по-нисък - 8.6 промила. В градовете раждаемостта е 8.8 промила, а в селата - 8.0 промила.

И през 2001 година продължава тенденцията в развитието на извънбрачната раждаемост. Извънбрачните раждания са увеличили относителния си дял от 12.4 на сто през 1990 година на 38 на сто през 2000 година и през 2001 година вече са 42.1 на сто. Техният брой достигна 28 920.

През 2001 година в България са умрели 112 368 души, или коефициентът на обща смъртност е 14.1 процента. В сравнение с 2000 година броят на умрелите е с около 3 хил. души по-малък.

В селата смъртността е по висока – 19.8 на сто, отколкото в градовете – 11.3 процента. Смъртността сред мъжете /15.5 процента/ продължава да бъде по-висока от тази сред жените (12.8процента).

Детската смъртност продължава да се характеризира с присъщите й значителни колебания. След достигнатото високо равнище от 16.9 процента, през 2001 година детска смъртност спада на 14.4 процента.

Населението на страната след 1990 година непрекъснато намалява. В резултат на увеличаване на броя на ражданията и намаляване броя на умиранията през следващите две години коефициентът на естествения прираст намалява достига през 1999 година до – минус 4.8 процента.