Дойде времето и на първия закон, върнат от новия президент. Винаги има първи път. И това е логично - Първанов досега не е връщал закони, просто защото не е бил президент. Не че не му се е искало през времето на дългата му депутатска кариера.

Президентските мотиви, с които е ударено ветото на Закона за приватизация, обхващат цели шест страници – ситно изписани. Но президентските секретари много лесно ни ориентираха сред лабиринтите на юридическата и икономическа “главоблъсканица”.

Мотивите са много и най-различни, казват те, но два от тях са най-важни и основни – социалните. То оставаше социален президент да няма социални мотиви за връщането на един закон, още повече, касаещ приватизацията.

Но тъй като винаги има едно “но” и този път остават известни съмнения относно степенуването и формулирането на тези мотиви. Комай че, тази социална ангажираност и загриженост, продиктувала връщането на закона не е на първо място, а някъде по “мотивната” периферия.

Явно, ще трябва да се чете между редовете, а и “словата” на президентските секретари ще трябва да се тълкуват много внимателно – семантично и интонационно.