Световни експерти в областта на генното инженерство обсъждат в София съвременните технологии и практическото приложение на биотехнологиите. Как биотехнологиите да помогнат на земеделието и каква ще бъде стратегията за бъдещото им развитие. Така най-общо директорът на Института за генно инженерство /ИГИ/ професор Атанас Атанасов определи целта и ролята на Международния консултативен съвет на ИГИ, който заседава в София, съобщи БТА. В него участват учени в областта на генното инженерство от 10 европейски страни, Израел и Япония. Като малка страна с малки финансови ресурси, за България е много важно да реши как с местни усилия може да подобри ефективността на биотехнологичните програми, които са тясно свързани с класическата селекция, за да стигнат те във вид на храна до хората и животните, посочи в проф. Атанасов. Ако не отговорим на международните изисквания като качество на получен продукт, за което в момента толкова много се говори, ние няма да може да бъдем част от света, каза той. Института по генно инженерство може да разшири своята дейност и по отношение на други въпроси, каквито са генетичните ресурси, съхраняването им, правилното им използване и сертифициране на материала, който е от изключително значение за страната и може да служи като допълнение на останалите растителни ресурси като ценна комерсиална стока. Става дума за това как културни и диви растения, каквито са билковите и медицинските, да получат защита с ДНК маркерите, и как някои културни видове като лоза, картофи, ягода, малина да бъдат сертифицирани, т.е да станат здрави и устойчиви срещу болести, когато "отидат" на полето, обясни ученият. Това според него ще даде гаранция, че българските насаждения ще стартират със суперелитен материал, защото "в момента съществува пълен хаос в това отношение".

ИГИ иска да защити интелектуалното си право върху това, което е уникално за България, каза още проф. Атанасов. По време на форума ще бъде разгледан и въпросът за генетически изменените организми, контактът с обществото и начинът за най-доброто му информиране. Основното в тази дейност е да определим в каква степен при традиционните продукти, които се консумират, може чрез ДНК-контрола да осъществим контрол върху техните качества, посочи ученият. Без генетично инженерство 28 от всекидневно консумираните продукти могат да предизвикат алергична реакция у част от хората, съобщи той. Чрез методите на генното инженерство учените ще могат да разберат кои са подходящите методи за елиминиране на тези алергени. Определянето на генетически изменените организми или растения, както и техните производни като масло, олио, скорбяла, въглехидрати и други, за степен на замърсяване или съдържание на ДНК, ще помогне на хората да изберат подходящата за себе си храна. Всичко това ИГИ ще включи в своята програма, каза професорът.