13-та Национална конференция на СДС макар и "фатална" е като всяка друга - заредена с много надежди, предсказания и неизвестни. За първи път от 7 години насам има интрига около избора на новия председател.

Иван Костов няма да участва в надпреварата за лидерския пост, просто защото не иска. Засега той ще остане човекът в сянка, които дирижира синия парад /особено ако спечели Екатерина Михайлова/. И ще чака своя пореден звезден миг, за да се върне на бял кон във властта.

Утре – 9 март, на ринга се качват - Надежда Михайлова и Екатерина Михайлова. Градусът на напрежение между тях е стигнал своя предел. Като истински светски дами те демонстрират пред публиката добри чувства една към друга, без удари под кръста и злосни подмятания. Да им се чудиш, те една срещу друга ли играят или са първи приятелки. А иначе битка има - но тя скрита от хорските очи. За наличието й говори разцеплението на сините на два лагера "за" и "против" и искрите, които прехвърчат между тях.

С особен интерес и внимание двубоя следи не някой друг, а самият премиер и антуражът му. Защото злите езици твърдят, че нов кабинет ще има и то през април. От това кой ще поведе сините, зависи как ще се нареди пъзела на властта. Ако Надежда Михайлова спечели, твърде вероятно е да се създаде правителство на националното съгласие.

Коя ще бъде фаворитката ще стане ясно в неделя – 10 март, когато е изборът на новото ръководството на СДС. Очаква се тогава за Катя да гласуват областните лидери, а за Надя общинските и младежите. По едно рамо на Екатерина Михайлова ще дадат Командира, Светослав Лучников, Димитър Абаджиев и Йордан Соколов, а за Надя - Едвин Сугарев и Филип Димитров. Колебаещите се вероятно ще вземат решение след дискусиите през първия ден на конференцията.

Какво ще стане обаче, след като едната спечели? Дали победена и победителка ще съумеят да работят заедно и за напред. Малко вероятно, въпреки че и двете Михайлови декларират, че ще приемат победата на конкурентката си. Основните различия между тях са свързани със стила и метода на водене на политика на СДС. Като от това следва няколко неща - първо или победената ще трябва да загърби собствените си идеите и да заиграе по свирката на шефката си; или напротив ще реши да остане вярна на възгледите си, като създава интриги и напрежение вътре в самата партия или просто да я напусне. Само че опитът показва, че заедно с емблематичните фигури си тръгват и техните привърженици. Така че е напълно възможност да се стигне до ново разцепление в партията.

Във всеки случай бъдещето на Надежда Михайлова за сега е ясно - тя или ще е лидер на сините, или ще бъде регионален координатор на Пакта за стабилност. Какво ще прави Екатерина Михайлова, ако не бъде избрана за председателското място, все още не се знае.

Що се касае до политиката на СДС, то тя е ясна. Синята партия ще продължи да се държи като яростна опозиция, ще хули управляващите от НДСВ, ДПС, БСП и ще събира сили за нови избори. Евентуално бъдещо сътрудничество с Евгений Бакърджиев и Богомил Бонев едва ли изобщо ще има, тъй като и за двете Михайлови, то не е особено нежелателно. Интересно развитие предстои в отношенията между СДС и партията на Софиянски, засега нещата там не са много ясни. И едните и други твърдят, че са готови на диалог, но все още ослушват, без да предприемат нещо.

Иначе сините ще се сдобият с нов партиен устав и политически принципи. И ще дерзаят за едно по-светло синьо бъдеще.