Поотделно ги обожават милиони. Когато са заедно, същите тези милиони решително не могат да ги понасят. Какво ли е тогава семейното щастие на Дейвид Бекъм и Виктория Адамс? Всяко щастливо семейство е щастливо по своему, а всички нещастни си приличат. Така беше писал Набоков в романа си "Ада". Линда и Пол Маккартни, Ив Монтан и Симон Синьоре, Вишневская и Ростропович, Долче и Габана - това са все примери на щастливи бракове. Ето и най-новият пример - мистър и мисис Бекъм.
Едва до вчера всичкият плосък хумор беше насочен срещу тях: необразованият гъсок и неговата Спайс Гърл, чиято песен отдавна е изпята; хулиганът, който потопи англичаните срещу Аржентина, и неговата диетична идиотка. Но този образ много бързо се измени. Дейвид вече е капитанът на Англия, чийто младeжки талант прерасна в гениална зрелост. Виктория също е член на отбора на националните любимци - мълчалива в нещастието, бъбрива при весели поводи, любяща майка и съпруга. С две думи - живата съперница на покойната лейди Даяна. Очевидно е дори за най-злобните завистници, че Дейвид и Виктория са влюбени един в друг.
Милиони се опитват да запазят или формата, или съдържанието, докато при тях го има и едното, и другото. И то не идва от ферарито, прескъпото имение или славата. Не, тук има любов и семейно щастие. Те са трима, като малкият Бруклин е неотменна част от семейното блаженство. Виктория, безкрайно неатлетична жена, в сравнение с която всеки рахитик изглежда като Шварценегер, стои на вратата, а Бруклин и татко му й бият нежни дузпи. Сантиментално и трогателно, нали? Виктория обича мъжа си и обожава сина си, чувства се комфортно само у дома и й е явно неуютно на сбиранията със знаменитости. От друга страна, тази кльощава жена успя да продаде 40 милиона екземпляра от своите албуми. "Жалко, че не съм имала толкова любовници - признава Виктория. - По-точно, те бяха само трима". Реакцията на уж нормалните жени - презрение, насмешка, недоверие. Само трима? Глупости! Не може да бъде. Разбира се, жената, която обираше хулите на тълпите по стадионите, порасна. От момиче-вамп с очи на варен рак ($ 5 за кило) Виктория се превърна в кралицата на лъскавите корици. А изпосталялото си напоследък лице обяснява с полицистит на яйчниците.
Така пред нас се появява обикновената домакиня, работещата майка, както обича да се самоопределя половинката от най-известното семейство на Острова. Промени се и съпругът на Виктория. Не е нужно човек да е заядлив запалянко, за да помни английската трагедия от 1998 година. Тогава Бекъм провали Англия срещу Аржентина и отборът бе изхвърлен от световните финали. Това отприщи водопада на злобата, но Дейвид не позволи да бъде съсипан от зловонните подмятания в жълтата преса. Той много бързо възмъжа, и при историческото 5:1 над Германия бе главният хореограф на възкръсналия английски отбор. Какво най-много ме впечатлява у семейство Бекъм? Те са живо доказателство за това, че съвсем не е скучно и срамно човек да достигне зрелостта и да започне да поема отговорности. С една дума - да стане личност. Дейвид и Виктория твърде рано станаха мъж и жена, но те се държат един за друг и за своя син, защото в това е тяхното щастие. Друго не им трябва. Дори за такива утвърдени герои на жълтата преса, тяхната популярност превишава разумните граници. Само за едната седмица, през която правех интервютата с Виктория, името й бе споменато в печата 451 пъти. Но така и не стана ясно с какво толкова е важна историята на звездната двойка. А Дейвид и Виктория сложиха край на митовете за сексуалната и душевна свобода, вкоренени от края на 60-те.
Героите на моя очерк могат да си позволят всичко, за което може да се сети човекът с най-развинтената фантазия. Че дори и повече. Но те предпочетоха семейството, вярността, родителството. Може да е старомодно, но е истинско. Далеч по-истинско, отколкото да си топиш мъжкото достойнство в чашата с абсент, както правят някои модни корифеи. Феноменът на семейство Бекъм е предвестник за връщането към семейните ценности, към "предците" от 50-те. Вярно, има и такива, които ги критикуват - например, че Виктория си увеличила бюста. Подобни язвителни подмятания обаче правят предимно дами, които никога не са били докосвани от мъж и се гордеят с това. Бекъм нямал дар слово. Като че ли на терена се води конкурс по ораторско майсторство. Но най-лаконично нещата могат да се обобщят така: хората от средната класа никога не могат да простят на този, който е стартирал под тях, а е успял да се изкачи по-нагоре. Същите тези хора трудно могат да проумеят, че само на телевизора е лесно да нанижеш топката във вратата. Да направиш това в живота е доста по-сложно. Но покойната принцеса Даяна също беше хулена едва ли не всекидневно. И едва гибелта й в парижкия тунел затвори кранчето на гнусния поток.
ТОНИ ПАРСЪНС Сп. "GQ"