През 1989 г. Германският футболен съюз отказва да удовлетвори молбата на БФС да прати немски специалист за селекционер на националния отбор на България. В писмо до тогавашния председател на БФС Славчо Тепавичаров германците се аргументират, че когото и да ни препоръчат, той ще бъде уволнен след половин година.

Скандалът с Рюдигер Абрамчик в "Левски" показва, че по отношение на ръководната си методика българският футбол не е мръднал напред за 13 години. Не е нормално да наемеш треньор от чужбина и да го уволниш два месеца по-късно с люти пазарлъци относно неустойката, която му се полага. Това не създава добър имидж на и без това изгубилия авторитета си зад граница български футбол.

Впрочем ситуацията не може и да е друга, след като назначаването на треньори в "Левски" се извършва от футболни лаици като собственика на клуба Майкъл Чорни, а оценяването на работата на всеки наставник се прави от адвоката Тодор Батков и изпълнителния директор Наско Сираков, на когото изглежда много трудно да се угоди с който и да било наставник.

Въобще началническата група в "Левски" си е изработила една много интересна трудова характеристика, която включва обиране на лаврите в случай на успех и стоварване на вината само върху треньора при провал (ако в случая с Абрамчик за провал може да се брои равния резултат на някакъв си мач в Дупница). Ако това статукво се запази и занапред, е много лесно да се предугади какво ще стане и със следващия треньор на сините Славолюб Муслин. Той ще бъде уволнен до половин година, а директорската група в "Левски" ще продължи да ръководи в познатия си досега съсипващ стил.
СТАНИЛ ЙОТОВ