“Лазаре, излез вън” – тези думи на Исус Христос, изречени срещу зейналия вход на една четиридневна гробница, дават началото на мита за връщането на Лазар от смъртта. Макар това да не е единствения случай в библейските текстове, когато се говори за възкресение, притчата за Лазар предлага една особена тържественост и публичност, които подчертават месианският характер на Божия Син.

Дните в народния календар представляват една стройно изградена и проверена от времето система, смесила в същността си библейски сказания, жития на светци, преплетени със стародавни вярвания.

Апогей на църковните ритуали и народни обреди, предшестващи Христовото Възкресение, е шестата неделя от празниците – Връбница (Цветница). Този празник винаги се предхожда от Лазаровден, тъй като и двата са чисто женски, като тип ритуалност.

“Играй, играй Лазаре,

Шити поли развявай

На моми чехли потропвай….”

С тези песни момите, които вече са стигнали възраст за женене, облечени в невестини дрехи обикалят домовете, придружени от невръстни малки момичета. Те пожелават на стопаните здраве, богат урожай и леки дни. Лазарките не влизат никога в дом на наскоро починал човек – според народните вярвания това е лоша поличба, защото Св. Архангел може да отнесе в своето царство някоя от момите.

След като обходят къщите в селото, всички моми се събират на хоро на мегдана, което се води от предварително избрана “босница”.

Църквата, от своя страна, почита Лазар и му отрежда специален ден, тъй като чрез неговото възкресение Иисус още веднъж доказва на човеците, че душата съществува и след смъртта и че вярата може да възвръща живота.

Историята за Лазар е един необичаен случай, в който действащо лице в притча има собствено име. Но това се обуславя преди всичко от етимологията на самото име Лазар – “Бог помага”.