С годишните бюджети на държавата трябва да се заложат по-амбициозни мерки, по-строга контролна дейност, по-голямо внимание към рисковите осигурители и какъв е техният размер на осигурителните вноски. Динамиката на приходите трябва да следва и да носи след себе си динамика на разходите. Трябва да започне дебат, в който да се разработи концепция за пенсионната система, Сребърния фонд и така наречените резервни фондове. Трябва да се поработи и по въпроса дали след 2037 г. пенсионната възраст ще се определя от продължителността на живота. Данните на "Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване" на Икономическия и социален съвет представи икономистът от КНСБ Ася Гонева. На представянето на анализа на присъстваха министрите на финансите и на социалната политика - съответно Теменужка Петкова и Борислав Гуцанов.
Четири са основните направления, които могат да бъдат обосновани в анализа - стабилизирането в краткосрочен и дългосрочен план финансите в пенсионната система, адекватността на пенсиите, политически решения, негативно повлияли на осигурителните финанси и прецизиране на процеса на вземане на решения в процеса на пенсионното законодателство.
Според Гонева е редно да се правят всяка година стъпки към повишаване на максималния размер на пенсията. Ролята на минималните осигурителни доходи трябва да се поддържа от страна на социалните партньори и минималният осигурителен доход трябва да се превърне в минимална заплата в съответните категории квалификационни групи, за да могат да служат като колективно трудово договаряне. "Пенсионната система трябва да изпълнява само собствените си функции и ангажимент", настоя Ася Гонева.
Тя е на мнение, че COVID добавките към пенсиите влияят негативно и не изглеждат разумно. Ася Гонева добави още, че пенсионната система се влияе от демографската и социалната политика на страната. Политическите решения, които влияят на разходите на системата, трябва винаги да се преценяват през възможността за предоставяне на права и увеличаване на разходи и дали те са гарантирани на входа на пенсионната системата, обясни Гонева.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров открои, че в най-спешен порядък трябва да се започне със стабилизиране на пенсионната система от гледна точка на финансите. В бюджета за 2025 г. и в публичните финанси на държавата пенсионната система и особено първият стълб държи най-сериозно място от гледна точка на системен риск. Увеличението на вноската за фонд "Пенсии" с 2.5% пункта е възможно и наложително още през настоящата година - това означава 1,5 милиарда да влязат във фонд "Пенсии", настоя Димитров.
Той настоя да се търсят допълнителни приходни мерки, които да могат да гарантират приходната част в бюджета. Пламен Димитров заяви още, че трябва да се стабилизира вторият стълб на пенсионната система, ако искаме да има стабилна пенсия. Президентът на КНСБ обърна внимание, че за минималната пенсия и максималната пенсия, минималния осигурителен доход и максималния осигурителен доход трябва, не трябва да се излиза от основния принцип принос-права.
Пламен Димитров открои и още един проблем - движението на различните пенсионни фондове и непрекъснатото създаване на нови.
Депутатът от ГЕРБ-СДС и председател на Комисията по труда и социалната политика Деница Сачева обясни, че в продължение на години се говори, че трябва да има промени, законодателни решения и политики за пенсионната реформа. 2024 г. бе богата на внимание за анализиране на пенсионната система на България - анализ от Министерството на труда и социалната политика и сега на дневен ред е анализа на Икономическия и социален съвет. След експертния потенциал на най-добрите експерти трябва да започнем да дискутираме решенията, които да се вземат от властта, за да може да се гарантира адекватност, стабилност и устойчивост на пенсионната система у нас, коментира Деница Сачева.
Тя добави, че е морален дълг на народните представители е хората да имат достойно старини с една справедлива пенсионна система.
USD
CHF
EUR
GBP
