В Деня на българската култура и писменост 24 май, в аулата на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" ректорът на най-старото ни висше учебно заведение проф. Боян Биолчев произнесе академично слово, предизвикало бурни и продължителни аплодисменти.

В присъствието на президента Георги Първанов, премиера Симеон Сакскобургготски и парламентарния шеф Огнян Герджиков, професор Биолчев говори за миналото, настоящето и бъдещето на нацията ни, погледнати през призмата на великото дело на Кирил и Методий.

С присъщата си безкомпромисност ректорът на СУ заяви, че ние винаги сме били субекти, а не обекти на националните си празници, като никога не сме се решавали да определим еднозначно кой е най-българският Ден. Чрез делото на Кирил и Методий ние имаме уникалния шанс да бъдем сред тези, които имат дял за сътворяването на днешната цивилизация, подчерта професор Биолчев.

Той говори за пожарищата, изпепелили Александрийската библиотека и нейните 700 хиляди тома, както и за примитивния варварски възторг от разрушаването на Рим, от който остават единствено счупените носове и крайници на безценните статуи. В момента у нас тлеят едни по-малки пожари, които застрашават от унищожение българската наука, образование и култура, каза Биолчев.

Дали му е било леко на Борис І, или пък евтино на Симеон, когато поставят и отстояват темелите на днешната българска нация, запита професорът. Той цитира още Черноризец Храбър и неговото “За буквите”, където е закодиран смисълът, че владетелите на тази земя са много, но писмеността е една.

Точно в този ден – 24 май, България постига своята най-голяма територия, присъединявайки всички онези, които са извън пределите на държавата, за да се създаде уникалната всеобща народностна единосъщност, каза в заключение ректорът на СУ проф. Боян Биолчев.