Емоцията от секса няма да умре, така че какво толкова отвратително има в дигиталното бъдеще

През 1973 г. излезе един филм на Уди Алън - "Поспаланкото". В него пък имаше едно чудо на техниката, чието име красноречиво говори за предназначението му. Става въпрос за изобретението "Оргазматрон".

То прилича на средновековен уред за изтезания. Но на практика доставя срамните прелести на плътското удоволствие директно до потребителя. И още повече - предлага възможността да вършите това чудо, наречено секс, с хора, които не познавате и дори не се налага да ги докосвате. Поради тази причина учените веднага си направиха труда да предрекат, че до няколко десетилетия един 55-годишен мъж ще може да прави виртуална любов сякаш е 29-годишна жена или пък да се забърка в онлайн-оргия с колкото души пожелае. Великолепно, нали?

Историята винаги доказва дори и най-безумната на пръв поглед сексуална теория. Това означава, че технологиите несъмнено ще увеличат възможностите, пък и желанието за истинското нещо. Въпреки нашето общо мнение, че технологията е дехуманизираща, много често тя улеснява ежедневните човешки занимания, между които несъмнено е и сексът.

"Всяко едно технологично нововъведение има сексуално последствие", казва Джеймс Петерсън, дългогодишен редактор на сп. "Плейбой" и автор на книгата "Векът на секса". "Но ние ще влезем в следващото хилядолетие изгладнели за плътски докосвания. Съвсем скоро ще разберем, че ако не можеш да вкусиш потта на партньора си, това не е секс", допълва той.

Вземете например телефона в еротичния му вариант. Сексът по жицата с неговия антисептичен еротицизъм се рекламира широко по всички видове медии. Но тази употреба изглежда направо незначителна, сравнена с ценността на телефонната връзка при уговарянето на истински физически срещи. Сега, когато и двата пола се съсипват от работа и градене на кариера, слушалката е редовен посредник при организирането на реални нощни рандевута между женени двойки. Телефонът беше този, който даде на колгърлите тяхното прословуто прозвище.

Или пък транспортните технологии. Влаковете, рейсовете и метрото не само направиха работниците по-мобилни, но и събраха отново жадуващите един за друг хора. Сега по страниците на таблоидите спокойно се говори за клуб "Секс на 1000 метра над земята", т. е. за това нещо, което непознати мъже и жени вършат набързо в тоалетните на самолетите. Да се натискаш с гаджето си във вагона, вече не е само тийнейджърска привилегия. И въобще има ли смисъл да споменаваме за "малките прегрешения", на които всяка по-освободена двойка се е отдавала зад запотените стъкла на автомобила?

Така че какво толкова отвратително има в дигиталното бъдеще? В Интернет отдавна има пълен спектър от най-невъобразимата порнография. Голяма част от нея е напълно интерактивна като разговорите на чисто сексуална тематика и живата връзка между двама души посредством видеокамери. Разбира се, това е забранена за деца зона. Но според вещото мнение на експертите по сексуалността тя не представлява никаква заплаха за бъдещето на физическата интимност. "Би било твърде мелодраматично да заявим, че виртуалната порнография ще сложи край на копнежа да се докосваме един друг", казва по този повод проф. Линда Уилямс, изследовател по въпросите на порното в Калифорнийския университет. В тази материя се намесиха даже и големите компании, които започнаха да реализират огромни печалби в сексиндустрията. От производителите на котрацептиви до фирмите за бельо - те всички са на мнение, че дигиталните технологии само ще увеличат желанието за физически секс. От най-големия производител на презервативи в света - "Дюрекс", твърдят, че две трети от клиентите им се определят като "купонджии" и "чувствителни натури". Затова и компанията набляга на забавната и емоционалната страна на секса в своите реклами. "На практика няма нищо по-хубаво от добрия старомоден секс казва шефът на "Дюрекс" Том Грант.

Дори такива шамани в техното като Рей Курцвайл, президент на "Курцвайл текнолъджис инкорпорейтид", е на мнение, че истинското сексуално преживяване никога няма да бъде изцяло напъхано във виртуалния свят. Наистина хората ще използват тези чудодейни костюми с жички и сензори, с чиято помощ ще могат да изживяват еротичните си фантазии, обикновено неосъществими в реалния свят - като например да правиш секс под пълна анонимност. Но емоционалната съставка на плътската любов никога няма да остане на заден план. "Дори в Интернет вие ще нараните някой, ако му откажете предварително уговорен сеанс зад компютъра", аргументира се мистър Курцвайл и допълва: "Ние ще си останем човеци."

Затова още по-правдоподобно звучи една въображаема случка, която сега ще преведа като истински пример. Мистър Джоунс пътува една вечер в такси по улиците на Ню Йорк, вади мобилния си телефон и набира номера на мисис Джоунс. И двамата са четиридесет и няколко годишни, работят до изтощение в някаква високотехнологична корпорация и по това време "Оргазматроновете" се продават свободно в супермаркета. "Скъпа - започва да реди г-н Джоунс, - какво ще кажеш довечера да се напъхаме в оргазмакостюмите и да се позабавляваме с една двойка, с която днес се запознах по Интернет?" Тук мисис Джоунс отговаря след една незначителна пауза: "Ако се държиш както обикновено и това няма да ме направи по-малко желана за теб, тогава всичко е ОК." Та така.