Вече 140 години това превозно средство е по-скоро атракция, отколкото сериозен вид транспорт,пише Автопрес 2001.

Две огромни колела на една ос с две седалки между тях.
Никакви допълнителни опори в конструкцията, която не изглежда никак нормално и не прилича толкова на надежден превоз, колкото на циркаджийско приспособление. По-скоро люлка, чието място въобще не е на пътя.

Да, ама не! Много изобретатели вечеповече от век смятат идеята на двете колела за привлекателна и не престават да предлагат все нови и нови идеи за употребата им.

Прахът от идеята беше издухан за пореден път от дизайнерите на холандската компания GBO Design.
Нейното предложение се казва Ди-Цикъл /Di-Cycle/, задвижва се с педали и е проектиран за участие в националния дизайнерски конкурс Brabantse Spelen.

Пълноразмерният прототип на Di-Cycle има гладки гуми като на шосеен състезателен велосипед, но на някои от ескизите на модела се вижда и вариант с доста сериозно развити грайфери.
Дизайнерите обясняват, че те не са за по-лесно движение извън пътя, а за да създават тяга за движение на превозното средство по вода.

Наистина, според холандците, творението им ще може да плава, а устойчивостта му е гарантирана от ниско разположената между огромните колела седалка.
Идеята за плаваемостта на дицикъла е близка до ума, като се има предвид широката мрежа от канали в Холандия.

Плаваемостта се осигурява от поплавъци в долната част, където са закрепени колелата, които се въртят около лагери със сериозен диаметър.

Както споменах по-горе, идеята не е от вчера, въпреки че около нея се получи много сериозно раздвижване след лансирането на жироскопните двуколки Сигуей.
Сред самоделките през годините се среща, както педално, така и моторно задвижване.

Този вариант в техническата английско езична литература се нарича Diwheel /двойно колело/, за да се направи разграничение между тях и машините с разполагане на колелата едно зад друго - мотоциклети и мопеди.

Още през 70-е и 80-е години на по-миналия век английската компания от Бирмингам БСА /BSA - Birmingham Small Arms/ прави серийно велосипеди с напречно разположени колела - т.нар. „дицикли на Ото".
За да се предотврати падането по гръб на ездачите, освен основните две големи колела, е имало и трето малко отзад.

Интересен момент в историята на дициклите е опитът да бъдат използвани във армията, като на тях са се възлагали големи надежди от фуражките.
В Англия по време на Втората световна война е бил създаден огромен модел, наречен Големият Панджандрум /Great Panjandrum/ за атака на укрепените брегови позиции на германците и разчистване пътя на десанта.

Двуколката трябвало да достигне брега с десантна баржа и тогава да се запалят разположените по колелата ракети с твърдо гориво.
Огненото чудовище трябвало да развие на теория 100 км/ч, да разкъса телените заграждения и да взриви попадналото му на пътя препятствие - бетонен бункер или оръдие на германците с носения в барабана 1,8 тона взрив.

Панджандрум е бил построен и изпитан през 1943 година.
Изпитанията били пълен провал - ракетите по колелата горели неравномерно, давали различна тяга и това довеждало до пълна непредсказуемост на траекторията.

Панджандрум бил изключително опасен както за немците, така и за стартиралите го англичани.
Много често творението си полягало и настрана, което накарало съюзниците да изоставят идеята.

През 1947-а белгийският инженер Едуард Верейкен от Брюксел патентовал двуколесен самоходен апарат.
Според изобретателя самоходката му можела да развива на равно скорост от 185 километра в час. Дали е било наистина няма сведения, но при екстренно спиране остава въпроса дали няма пътниците да се запремятат като в луна-парк.

Една от добрите съвременни разработки е направена в Швеция през 1999 година. Тя е дело на студента Йонас Бйоркхолц от Гьотеборг.
Неговата двуместна машина е с диаметър 1,96 метра и широчина 1,3 метра.

Задвижването й е поверено на двуцилиндров бензинов двигател с ходов обем 400 куб.см от снежен скутер.
Йонас е изоставил обикновените оси и спици - колелата при него се въртят около ролки, закрепени на неподвижни вътрешни рингове, които са част от рамата на мепесето.

Шведският двуколесник често участва в публични забави и радва публиката с превъртанията си.
Те са напълно безопасни за пътниците, ако имат здрав вестибуларен апарат и са добре стегнати с коланите.

Необикновената схема за задвижване на дициклите явно няма да престане да тормози умовете на изобретателите и въпреки, че за 140 годишната си история не са успели да станат масово транспортно средство, тези странни машини имат своето място в историята на транспорта и в сърцата на любителите на колесната екзотика.