Имам история за Холивуд. Това е романтична комедия. Но... всъщност е реална. Започва с "един хърватин, който влезе в бар..."

Годината е 2011-та. Аз бях на 21. Пристигнах в Испания късно, около 22:00 часа. През последните 4 сезона играех за Шалке в Германия, където привлякох погледа на Севиля. Документите за преминаването ми при андалусийците вече ме чакаха на бюрото. Само трябваше да премина медицинските тестове на сутринта.

Големият ми брат Деян беше пристигнал с мен. След като се настанихме в хотела, решихме да хапнем навън с хора от отбора. Бях силно развълнуван и знаех, че няма да мога да заспя. Предложих на брат ми да пием по едно след вечеря и тогава да се върнем в хотела.

Тези думи промениха живота ми.

Снимка 269441

Източник: GettyImages

Защото жената, която работеше в бара на хотела беше... Уау! Това е онази част от филма, когато всичко се случва на забавен кадър. Беше толкова красива.

Казах си: "Добре, Севиля е супер. Харесвам това място".

Поиска ме голям клуб, но вече бях дал дума на Севиля

Не можех да й кажа нищо освен "Hola" (бeл. ред. "здравей" на испански език). Говорех немски, английски, италиански, френски и сърбо-хърватски, но не и испански.

Както си седяхме, телефонът на брат ми позвъня. Беше голям европейски отбор, който искаше да изпрати самолет до Севиля - искаха моя подпис.

Все още нямах официална договорка с андалусийците. За мен бе голяма стъпка, може би и голям риск, да премина в Испания. Нова страна, нов език. Не познавах никого тук. Отборът, който искаше да изпрати самолет за мен - това беше лесният вариант.

"Е, какво ще правиш?", попита ме брат ми.

Снимка 269442

Източник: GettyImages

Отговорих му, че вече съм се разбрал с президента на Севиля, а за мен думите са по-важни от някакъв си подпис на хартийка. Казах му, че съм решен да играя тук... и да се оженя за тази сервитьорка!

Деян се смееше. Той си мислеше, че се шегувам.

Исках да се оженя за тази сервитьорка!

Сервитьорката се върна да ни пита дали ще искаме сметката, а аз казах на брат ми - "Знаеш ли, все още съм развълнуван, нека пием по още едно".

На другия ден подписах със Севиля. Живях в хотела в продължение на 3 месеца, докато си търсих жилище. Всяка сутрин слизах в бара за кафе и "Фанта" портокал - исках да виждам тази жена.

Снимка 254920

Източник: FC Barcelona

Знаех единствено името й - Ракел. Тя не говореше английски. Нито пък аз испански. Всяка наша "среща" започваше с...

"Buenos días, Raquel. Un café y un "Fanta" naranja." (бел. ред. "Здравей, Ракел. Едно кафе и една "Фанта" портокал, моля).

Не знам как да го обясня. Понякога срещаш човек и го чувстваш различен. Когато я виждах, експлодираше бомба в мен. Седмица след седмица, започнах бавно да научавам все повече испански думи.

Аз... Джейн. Ти... Тарзан

Щом не знаех някоя, обяснявах я с жестове. Тя го намираше за забавно. "Аз... Джейн. Ти... Тарзан." - като от филма.

Пиех толкова много кафе, беше нелепо.

Каних я да излезем 20 или 30 пъти.

Снимка 249813

Източник: FC Barcelona

Никога не казваше "Не", но винаги имаше извинение. Най-често, че работи до късно или е изморена. След три месеца се преместих в новото си жилище - помислих си, че това е краят.

Не се отказах. Всеки ден отивах до хотела. Влизах в бара и я виждах - това ми осмисляше деня. Когато не беше на работа, директно си тръгвах от заведението.

Испанският ми се подобряваше и започвахме да водим нормални разговори. Гледах испански филми, слушах испанско радио през цялото време. Бях късметлия, защото хората от Балканите научаваме бързо езици... или поне така мисля.

Един ден Ракел най-после ми обясни защо не иска да излезем на среща. "Ти си футболист, може да се преместиш в друга страна още следващия сезон. Извинявай, но не."

Снимка 249297

Източник: FC Barcelona

В моето съзнание не бях от най-силните играчи в света. Помислих си, че за нея аз съм слаб и Севиля ще ме продаде през лятото. Това ме мотивира и започнах да се раздавам напълно на всяка една тренировка. Исках да се наложа сред титулярите и да се установя в града трайно.

Отне ми 7 месеца - пристигнах на 27-и януари, а на 20-и август получих съобщение: "Тя е в бара със сестра си, наслаждавайки се на питие! Не е на работа!".

Нямаше да си тръгна, докато не се съгласи да вечеря с мен

В този момент целият град знаеше за моята история. Някой беше в бара и реши да ми помогне. Ще скрия неговата самоличност. Обадих се на приятел и отидохме в хотела. Влязох в бара и седнах до Ракел. Тя беше изненадана да ме види, а аз побързах да й кажа, че няма да си тръгна, ако тя не дойде с мен на вечеря.

Приятелят ми и сестра й също дойдоха с нас.

Снимка 248980

Източник: GettyImages

На следващия ден отново се срещнахме по обяд... и го правим вече шест години. Щастливи сме и имаме две дъщери. Това беше най-трудното нещо, което съм правил в живота си. Беше по-трудно от спечелването на Шампионска лига, продължи почти толкова дълго.

Беше доста смешно, когато срещнах семейството й за пръв път. Бях уверен в испанския си, но щом попаднах около тях... говореха толкова бързо, и то със севилски акцент!

В сетните си мигове баща й отказа да му свалят часовника на Севиля

Баща и се шегуваше с мен, а аз нямах идея какво казва. Правех се, че разбирам и се смеех. Той забеляза това и ме успокои - "Дай ми три месеца и ще разбираш всичко."

Мисля, че това е характерна черта за хората от района. Много са гостоприемни и приемат всеки като част от семейството. Оказа се, че родителите й са запалени фенове на Севиля. Дядо и също е бил голям фен. В сетните си мигове в болницата е отказал да му свалят специалния часовник на отбора.

"Това остава с мен до края. Ще си отида със Севиля", били думите му.

Снимка 241275

Източник: GettyImages

Хората не разбират колко много означава футболът и как влияе на бита им. Когато ни интервюират, ни питат само за мениджъри, тактики и тренировки. Еднакво важно е и какво се случва извън терена.

За шест години смених Швейцария и Германия, за да пристигна в Испания. Понякога се чувствах много самотен. Бях добър играч в Базел и Шалке, но чувствах, че пропускам нещо.

Вече знаех за какво играя, кариерата ми премина на ново ниво след срещата ми с Ракел. Прекарах страхотни години в Севиля. През 2013-а станах първият чуждестранен капитан на отбора след Марадона. Това беше огромна чест за мен.

Исках да бъда като Просинечки

Родителите ми са от Хърватия, но са емигрирали в Швейцария по време на войната (бел. ред. в Босна). Идолът ми в детството беше Роберт Просинечки. Герой за Хърватия - играеше за Реал (Мадрид), Барселона и Севиля. Бях късметлия - водих нормален живот в Швейцария, недокоснат от войната. За пръв път се прибрахме в родината, когато бях на седем. Тогава видях баба и дядо.

На 17 години започнах да играя за Базел. Мечтата ми бе кристално ясна - да съм като Роберт Просинечки. Да бъда избран за капитан на Севиля бе неописуемо. Барселона ми предложи договор през 2014-а. Семейството на съпругата ми искаше да остана, но и знаеше, че само веднъж имаш възможността да преминеш в най-големия отбор на планетата.

Иван Ракитич: По-лесно е, когато Барса играе като отбор

Иван Ракитич: По-лесно е, когато Барса играе като отбор

"Имахме страхотна седмица"

Решението беше много трудно, по-трудно отколкото можете да предположите. Шефовете на Севиля ми съобщиха, че са доволни от парите, които ще получат от трансфера ми. Те го подкрепяха и аз бях радостен, че ще се разделим с взаимно уважение. Все пак, този отбор промени живота ми.

В Барса има специално усещане

Всяко момче мечтае да играе за Барселона. Няма да забравя представянето си. Влязох в съблекалнята. Имаше закачени бутонки на моето шкафче, помислих си - "Това не са обикновени бутонки. Това са Барселона бутонки."

Всеки футболист иска да печели титли и медали, но да си част от този отбор е нещо различно. Респект за останалите големи тимове, но Барселона... има специално усещане тук.

Снимка 289991

Източник: GettyImages

Аз съм плеймейкър и да играя зад най-добрите нападатели в света е чест за мен. Всеки вижда Меси. Той е брилянтен по време на мач, но на тренировка това се умножава по 20 или 50. Аз не съм само футболист, но и фен на играта. Да съм до него, Неймар, Шави, Суарес, Иниеста, Пике - това е машина за успехи.

Едно е да гледаш по телевизията или да играеш срещу Барселона - да си на терена с отбора ти самият...

Когато пристигнах в Каталуния, всички се учудиха за добрия испански (и за севилския акцент). Това ми помогна много бързо да се адаптирам в съблекалнята - благодаря на съпругата си за това. Първо бях Тарзан, после капитан на Севиля, а сега съм шампион в Барселона.

Ще говоря с Лео да бележа голове по-често

Голямата ми дъщеря вече е на четири и започва да разбира колко важен е футболът тук. Винаги щом някой играч вкара гол, тя твърди, че това трябва да съм аз. Независимо дали е Суарес или Меси, не се интересува от асистенции - само от попадения.

Може би трябва да поговоря с Лео за това...

Превод: Красиан Митев, ТОПСПОРТ

Иван Ракитич: Едно е да гледаш Барса по телевизията и съвсем друго да изживяваш всичко отвътре

Ракитич: Благословен съм да играя в един отбор с Лео Меси

"Който не харесва Барселона, значи не разбира от футбол"