132 години от Освобождението на България

На тържествена церемония пред паметника на Незнайния войн в София гвардейци от представителната рота издигнаха българския флаг по случай Националния празник на страната 3 март.

Това стана в присъствието на държавния глава и Върховен главнокомандващ на въоръжените сили Георги Първанов, премиера Бойко Борисов, парламентарния шеф Цецка Цачева, министри, депутати, дипломати.

По традиция държавният глава положи венец пред Вечния огън, след което прие марша на представителната гвардейска рота.

Много граждани дойдоха да почетат тържествената церемония по издигане националния ни флаг.

Те бяха допускани до определени зони пред паметника на Незнайния войн при строги мерки за сигурност и при засилени проверки от служителите на НСО, а премиерът Борисов отиде да поздрави част от събралите се граждани.

3 март се отбелязва като Ден на освобождението на България от турско робство от 1888 г.
Под това име датата се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г. През 1988 г. е обявен и за официален празник, а с решение на парламента от 5 март 1990 г. денят е обявена за Национален празник.

На 3 март /нов стил/ през 1878 г. в градчето Сан Стефано (днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул) Русия и Османската империя подписват предварителен договор, с който се слага край на Руско- турската война от 1877-1878 г.

Договорът не третира само съдбата на българския народ. Разгледани са много аспекти на Източния въпрос.

3 март слага край на петвековното робство. Българската държава е възстановена в етническите си граници, установени от нарочна международна комисия. Площта на новосъздаденото княжество е над 170 000 кв. км.

Санстефанският договор потвърждава границите, които българите сами очертават за своя етническа територия с учредяването на Екзархията през 1870 г. и с проведените през 1873 - 1875 г. допитвания.

Княжество България обхваща Северна България, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово - Качаник и Албания - Корча, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.

Страната ни обаче остава в тези граници само няколко месеца. Сан Стефано възстановява българската държавност, но съдбата й се определя през лятото на 1878 г.

Още в началото на поредната Руско-турската война обстановката в Европа е напрегната. С подписването на предварителния мирен договор Високата порта се надява, че клаузите ще бъдат поне частично променени с намесата на Великите сили. Така и става.

Великобритания и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор и обвиняват Русия, че решава сама Източния въпрос в своя полза.Италия и Франция пък са твърдо срещу излаз на България на Бяло море, виждайки в това възможност Русия да влияе върху Средиземноморието.Германия не е пряк противник на договора, но настоява пред Русия да вземе под внимание исканията на Австро-Унгария, като така косвено я подкрепя.

Санстефанският мирен договор среща неодобрението и на балканските държави. Сърбия иска Видин и изявява претенции за Македония. Гърция също има териториални недоволства относно включването на Македония и Тракия в българската държава. Румъния е недоволна, въпреки че получава Северна Добруджа.

Тези международни настроения и фактът, че Русия е неспособна да понесе още една война за защита на договореното в Сан Стефано, предопределят печалните за България решения, взети по време на Берлинския конгрес.

Току що освободена, страната ни е разкъсана на 5 части. Около 2 000 000 души са поданиците на Княжеството, осакатено на 63 752 кв. км. Извън Българската държава остава територия около 150 000 кв. км, населена от над 2 500 000 българи!

Южна България под названието Източна Румелия е обявена за автономна област в рамките на Османската империя и обхваща 35 901 кв. км площ с население 815 946 души.

Всички българи, живеещи в Одринско, Беломорието и Македония, след няколко месеца свобода, отново стават подвластни на Високата порта. Северна Добруджа остава в Румъния, а Западните покрайнини са присъединени към Сърбия.

Припомняме, в София въвеждат промяна в организацията на движението във връзка с митинга организиран от партия „Атака", съобщиха от Столична община.

Той ще се проведе от 12.00 до 17.00 часа на северната част на пл. „Св. Ал. Невски".

От 07.00 до 18.00 часа на 03. 03.2010 г. се забранява престоят и паркирането на пътни превозни средства на: пл. „Княз Александър 1"; ул. „Гурко" между бул. „Евлоги и Христо Георгиеви" и бул. „Васил Левски" от двете страни.

Забранява се престоят и паркирането на пътни превозни средства, с изключение на автомобилите обслужващи митинга и изграждането на сцената, както следва: от 08.00 часа на 02. 03. 2010 г. до приключване на изграждането на сцената на западната част на пл. „Св. Ал. Невски" от страната на Светия Синод; от 07.00 до 13.00 часа на 03.03.2010 г. на ул. „Московска" между ул. „11-август" и ул. „Дунав".

От 12.00 до 17.00 часа на 03.03.2010 г. се забранява влизането на пътни превозни средства в двете посоки, по: ул. „Оборище" между ул. Раковски и бул. В. Левски; ул. „11-ти август" между ул. „Московска" и пл. „Св. Ал. Невски"; ул. „15-ти ноември между бул. Цар Освободител и пл. „Св. Ал. Невски".

Столичната дирекция на вътрешните работи ще осигури постове за контрол и регулиране на движението за времето и местата посочени по-горе.