Има щастливи българи в България. Те са 22% през 2009 г., което е с 4% повече в сравнение с 2007 г. 17% от българите през 2009 г. не са щастливи.
Това показват резултатите от четвъртото издание на Европейско социално изследване, в което България се включва през 2007 г.

Проучването е извършено след 2300 лица от цялата страна. Националният координатор за България доц. Лилия Димова от Агенцията за социални изследвания обобщи 3-те признака, по които е изследвано щастието.

Първо - удовлетвореност от личния стандарт, второ - удовлетвореност от външните обстоятелства и трето - удовлетвореност от перспективите.
Жизненият стандарт е основен фактор за това дали човек е щастлив. В европейски план резултатите не са благоприятни за страната ни.

30% от българите през 2009 г. не изпитват материални затруднения, като за сравнение поляците са 70%. Около 50% от хората в България се чувстват сигурни там, където живеят. По-сигурни се чувстват руснаците - с цели 6% повече.

Над 40% от българите (най-много от всички останали изследвани страни) живеят в страх, че могат да станат жертва на престъпление. Оказва се, че 15% от българите през последните 5 години са били жертва на грабеж или нападение.

Тук обаче не водим в класацията. В уредена Финландия повече хора са били жертва на грабеж или нападения. Най-много са българите, които се изживяват като потенциална жертва.
Това е така заради доверието в институциите. 10% от българите (най-малко от цяла Европа) имат доверие в полицията. Например 74% от финландците вярват на полицията си.

По-малко от 5% от българите вярват, че съдебната система може да изпрати някого в затвора т.е. само 4,6% от българите имат доверие в съдебната система, а 63,4% от тях не й вярват. Интересен факт е, че в цяла Европа политиците се радват на по-малко от 8% доверие.

Над 70% от българите не вярват на българските политици. 27% от българите смятат, че повечето хора биха се опитали да ги измамят. Това ни пречи да се чувстваме щастливи, заяви Лилия Димова. Българите се притесняват и че престъпления се извършват от млади хора до 20 години.

От изнесените данни стана ясно още, че през следващата година почти две трети от българите се страхуват, че няма да могат да покрият социалните си нужди, страхуват се от ново обедняване, от ново затягане на колана. Също толкова се страхуват, че ще останат без работа, което е основна пречка за това да се чувстваме щастливи.

Българите очакват една силна държава - институция, която да подобри живота им. 72% от българите смятат, че държавата трябва да подобри живота им.
От своя страна проф. Николай Тилкиджиев направи извод, че България все по-категорично се превръща в общество на ниското доверие и страната ни е на дъното на всякаква йерархия по отношение на удовлетвореност от начина на живот.

Тилкиджиев изтъкна, че данните показват, че българинът е изтъкан от страхове. Българинът се страхува от всичко: от увеличаване на цените, нарушаване на етническия мир, от това да не се разболее, дори българите най-много се страхуват от потенциална терористична атака.