Институтът за пътна безопасност анализира състоянието на системата за годишни технически прегледи (ГТП) в България, като поставя акцент върху системния дефицит на контрол, широко разпространените корупционни практики и прякото им отражение върху пътната безопасност.

Данните показват драстично несъответствие между официално отчетените резултати в България и реалните технически тенденции, наблюдавани в държави с ефективен контрол като Германия.

Анализът се базира на публично достъпни данни за резултатите от ГТП в България, сравнителни данни от TÜV Report (2024-2026), обхващащ приблизително 9.5 млн. технически прегледа в Германия, и експертни оценки за състоянието на автомобилния парк.

Целта е да се оцени степента на достоверност на българските резултати чрез сравнителен инженерно-статистически подход.

Сред основни констатации е статистически абсурд в резултатите от ГТП. В България: ~0.1% от автомобилите не преминават ГТП при първоначално явяване, докато в Германия: ~21.5% от автомобилите се отхвърлят поради сериозни дефекти. Това прави разлика от приблизително 215 пъти в ползва на страната ни.

Само 59.4% от автомобилите в Германия преминават без забележки, а при автомобили над 10 години дефектите достигат 23-40%

В заключение ИПБ посочва, че българските данни противоречат на базови принципи на механиката и износването на материалите.

Критичен фактор е възрастта на автопарка - докато средната възраст в Германия е приблизително 10.8 години, то средната възраст в България е над 19 години. По-стар автопарк означава и по-висок процент неизправности.

България отчита почти пълна техническа изправност (99.9%), което според Института означава, че има системно фалшифициране или манипулиране на резултатите.

КЗП следи за необосновано поскъпване на годишните технически прегледи на колите

КЗП следи за необосновано поскъпване на годишните технически прегледи на колите

Санкциите са от 5 000 лв. до 100 000 лв., а за повторно нарушение - до 200 000 лв.

Сред утвърдените корупционни практики в ГТП пунктовете са: манипулиране на емисиите ("назаем ауспух"), измерванията се извършват върху изправни автомобили вместо реално проверявания, компрометиране на тестове за спирачки и ходова част, частично или фиктивно натоварване на стендове, софтуерни манипулации на резултатите, формално провеждане на прегледи, преминаване без физическо присъствие, симулирани проверки с минимален контрол.

ИПБ изтъква, че отговорният орган - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), провежда предимно формални проверки, не санкционира очевидни статистически аномалии и не идентифицира пунктове с 100% успеваемост като рискови.

Ключов индикатор за провал е това, че пунктове, които години наред отчитат почти нулев брой неизправни автомобили, продължават да функционират без санкции.

ИПБ вижда системни причини за проблема, сред които:

- Конфликт на интереси - ГТП е делегиран на частни субекти, чийто приход зависи от броя "обслужени" автомобили, а не от качеството на контрола.

- Липса на независим надзор - контролът е централизирано слаб и липсват реални одити и случайни проверки.

- Нисък риск от санкции - санкциите са редки или символични и липсва ефективна наказуемост.

- Толериране на сиви практики - създадена е устойчива култура на "услугата срещу такса", а нарушенията са нормализирани в сектора.

Резултатът са неизправни автомобили с дефектни спирачки, компрометирано окачване и неработещо осветление. Това увеличава риска от тежки пътнотранспортни произшествия и влошава качеството на въздуха.

Допуска се масово движение на автомобили без DPF/катализатори, което води до завишаване на емисиите на фини прахови частици.

Същевременно системата създава усещане за безнаказаност, институционално съучастие и липса на държавност.

В заключение ИПБ подчертава, че системата за ГТП в България е дълбоко компрометирана и не изпълнява основната си функция - да гарантира техническата безопасност на автомобилите.