ГТП е фарс, няма как колите в България да са 215 пъти по-здрави от Германия, сочат данни

Институтът за пътна безопасност анализира състоянието на системата за годишни технически прегледи (ГТП) в България, като поставя акцент върху системния дефицит на контрол, широко разпространените корупционни практики и прякото им отражение върху пътната безопасност.

Данните показват драстично несъответствие между официално отчетените резултати в България и реалните технически тенденции, наблюдавани в държави с ефективен контрол като Германия.

Анализът се базира на публично достъпни данни за резултатите от ГТП в България, сравнителни данни от TÜV Report (2024-2026), обхващащ приблизително 9.5 млн. технически прегледа в Германия, и експертни оценки за състоянието на автомобилния парк.

Целта е да се оцени степента на достоверност на българските резултати чрез сравнителен инженерно-статистически подход.

Сред основни констатации е статистически абсурд в резултатите от ГТП. В България: ~0.1% от автомобилите не преминават ГТП при първоначално явяване, докато в Германия: ~21.5% от автомобилите се отхвърлят поради сериозни дефекти. Това прави разлика от приблизително 215 пъти в ползва на страната ни.

Само 59.4% от автомобилите в Германия преминават без забележки, а при автомобили над 10 години дефектите достигат 23-40%

В заключение ИПБ посочва, че българските данни противоречат на базови принципи на механиката и износването на материалите.

Критичен фактор е възрастта на автопарка - докато средната възраст в Германия е приблизително 10.8 години, то средната възраст в България е над 19 години. По-стар автопарк означава и по-висок процент неизправности.

България отчита почти пълна техническа изправност (99.9%), което според Института означава, че има системно фалшифициране или манипулиране на резултатите.

КЗП следи за необосновано поскъпване на годишните технически прегледи на колите

Санкциите са от 5 000 лв. до 100 000 лв., а за повторно нарушение - до 200 000 лв.

Сред утвърдените корупционни практики в ГТП пунктовете са: манипулиране на емисиите ("назаем ауспух"), измерванията се извършват върху изправни автомобили вместо реално проверявания, компрометиране на тестове за спирачки и ходова част, частично или фиктивно натоварване на стендове, софтуерни манипулации на резултатите, формално провеждане на прегледи, преминаване без физическо присъствие, симулирани проверки с минимален контрол.

ИПБ изтъква, че отговорният орган - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), провежда предимно формални проверки, не санкционира очевидни статистически аномалии и не идентифицира пунктове с 100% успеваемост като рискови.

Ключов индикатор за провал е това, че пунктове, които години наред отчитат почти нулев брой неизправни автомобили, продължават да функционират без санкции.

ИПБ вижда системни причини за проблема, сред които:

- Конфликт на интереси - ГТП е делегиран на частни субекти, чийто приход зависи от броя "обслужени" автомобили, а не от качеството на контрола.

- Липса на независим надзор - контролът е централизирано слаб и липсват реални одити и случайни проверки.

- Нисък риск от санкции - санкциите са редки или символични и липсва ефективна наказуемост.

- Толериране на сиви практики - създадена е устойчива култура на "услугата срещу такса", а нарушенията са нормализирани в сектора.

Резултатът са неизправни автомобили с дефектни спирачки, компрометирано окачване и неработещо осветление. Това увеличава риска от тежки пътнотранспортни произшествия и влошава качеството на въздуха.

Допуска се масово движение на автомобили без DPF/катализатори, което води до завишаване на емисиите на фини прахови частици.

Същевременно системата създава усещане за безнаказаност, институционално съучастие и липса на държавност.

В заключение ИПБ подчертава, че системата за ГТП в България е дълбоко компрометирана и не изпълнява основната си функция - да гарантира техническата безопасност на автомобилите.