Около една четвърт, или 450.1 хил. от младите хора са работили или работят по време на своето образование или обучение.

Повечето от работещите са мъже - 25.8%, в сравнение с жените - 23.8%. Данните показват, че като цяло студентите работят непрекъснато по време на обучението си, а не само по време на прекъсванията и ваканциите.

През 2009 г. икономически активните лица на възраст 15-34 години са 1 028.4 хил. или 54.5% от населението в същата възрастова група, сочат данните на Националиня статистически институт.

Коефициентът на заетост на младите хора (15-34 години) е 49.3%, като при мъжете той е по-висок в сравнение с този при жените.
От лицата на възраст 15-34 навършени години 97.4 хил. (5.2%) са безработни, което представлява 40.9% от всички безработни лица в страната.

Голяма част от младите хора - 860.3 хил., или 45.5%, са икономически неактивни. Големият процент се дължи на това, че се посещават учебни занятия.

Едва 4% от населението на възраст 15-34 години (75.0 хил) обезкуражени - желаят да работят, но не търсят активно работа, защото не вярват, че биха намерили. От тях 59.6% са с основно и по-ниско образование.

Резултатите от изследването показват, че 935.6 хил., или 79.9% от лицата на възраст 15 - 34 навършени години, работят или са имали работа след напускане на образователната система, а основна част от младите хора (93.7%) са започнали своята трудова дейност като наети лица.

За 86.7% от наетите лица първата работа е била постоянна, а за 13.3% - временна (на срочен договор или друга с ограничена продължителност).
Най-много от младите хора са намерили своята първа работа чрез съдействие от роднини и познати - 39.7%, равно на тези, които директно са кандидатствали при работодател - 39.1%.
Едва 9.0% от лицата първата работа е намерена чрез подаване или отговаряне на обяви във вестници или списания. Изключително нисък е относителният дял на намерилите своята първа работа чрез бюрата по труда - едва 3.3%.

Една трета от населението на възраст 15-34 навършени години посещава учебно заведение или курсове за квалификация, показват още данните на статистиката. 

От лицата в същата възрастова група, напуснали образователната система, 19.9% са завършили висше образование, 55.3% - средно, и 24.8% - основно или по-ниско образование.
От общия брой 2.5% са започвали да учат за придобиване на по-висока образователна степен, която обаче не са могли да завършат.

Резултатите от изследването показват, че образователното равнище на родителите е важен фактор за постигане на по-висока образованост на техните деца. При семейства, в които поне единият от съпрузите е със средно или с висше образование, децата обикновено завършват по-висока или същата степен на образование.

Голяма част от младите хора с висше образование - 44.6%, са от семейства, в които поне единият родител е с висше образование, 52.2% имат поне един родител със средно образование, а само при 3.2% от висшистите (15 - 34 години) двамата родители са с основно или по-ниско образование.

От лицата с основно и по-ниско образование 84.1% произхождат от семейства, в които и двамата родители са с ниско образование.