Парламентарната комисия по правата на човека отхвърли трите проекторешения на националистите - парламентът да се ангажира с уреждане на дълга на Турция към тракийците и малоазийски българи, за признаване на геноцида над арменците в Османската империя и за осъждане на геноцида над българите по време на Турското владичество.

Становище по проблема за обезщетяването на тракийските българи в комисията бе представено от министерството на външните работи.

В него се посочва, че въпросът за овъзмездяване на тракийските българи е основен приоритет в двустранните отношения между Турция и България.

Създадена е смесена експертна комисия на двете страни с цел да се решат тези въпроси. И двете страни до сега заявяват желание да се намери адекватно решение на въпроса с имотите на бежанците от Източна Тракия и Мала Азия.

От външно министерство припомнят, че Турция също поставя насрещни имуществени претенции, във връзка с което трябва да се намери компромисно решение. Бе отбелязано, че има принципни различия в позициите на България и Турция по този въпрос.

Тези противоречия се дължат на неиздържаното в правно и политическо отношение тълкуване, което турската страна дава на т.нар. Ангорски договор от 1925 г.

Според Турция този документ изцяло урежда имуществените права на българските бежанци.

„Тълкуването от турската страна на този договор е съобразено със стремежа да се гарантират само интересите на изселилите се от България лица от турски произход и да се омаловажат като цяло българските претенции, като се игнорират имуществените права на българските бежанци от Източна Тракия „бежански поток от 1913 г." и Мала Азия „бежански поток от 1914 г.", с което съществено се ощетяват интересите на България поради подчертаната неравностойност между недвижимите имоти, принудително изоставени от българите бежанци от Източна Тракия от една страна, и имотите на изселилите се от България мюсюлмани от друга", се посочва в становището на външното министерство.

В последните години Държавна агенция „Архиви" осъществи проект, като изследва, събира и систематизира в база данни всички налични документи за имотите на българските бежанци.

В архивите има документи, от които става ясно, че Главната дирекция за държавните дългове и Главната дирекция за оземляване на бежанците в тогавашното българско правителство са работили за обезщетяването на бежанците със земя.

Голяма част от документите обаче са непълни. Едва след като бъде попълнена изцяло базата данни, финансовото министерство и БНБ могат да изготвят конкретна оценка на евентуален финансов иск.

Външното министерство препоръчва парламентът да не приема предложението на „Атака" с мотив, че МВнР работи усилено за уреждане на имуществените претенции на България към Турция.

Също така лично премиерът Бойко Борисов пред своя турски колега е поставил този въпрос при посещението си в Анкара преди няколко дни.

8 хил. семейства до момента са поискали справка за техните имоти в Държавна агенция „Архиви". Това заяви пред депутатите ръководителят на агенцията проф. Георги Бакалов.

По думите му агенцията разполага с данни за още 51 хил. души, които могат да имат претенции за обезщетения. Той каза още, че най-много данни за българските имоти в Турция се съхраняват във Вилаетския архив в Истанбул.
"Това, което може да се направи, е България да поиска достъп до архива и да направи ксерокопия", обясни проф. Георги Бакалов.

Темата за обезщетяването на българските бежанци от Тракия е тема, която занимава България и Турция от 1925 г., посочи Юнал Лютфи от ДПС. По думите му след разпада на Османската империя и създаването на суверенни държави от нейната разпокъсана територия, остават нерешени редица подобни въпроси.

Никак не е лесно да се намери едно справедливо и балансирано решение на този проблем, коментира Юнал Лютфи. Той настоя парламентът да отхвърли предложението на Сидеров, изтъквайки: „Решението на парламента има силата на закон. Законът задължава".

Според депутата от ДПС въпросът трябва да се реши от българо-турската експертна комисия. „Убеден съм, че това правителство ще постигне резултат", заяви още Лютфи.

От ДПС припомнят, че правителствата след Освобождението не са поставяли въпроса за обезщетенията на бежанците именно във времето, когато темата е била все още наболяла.

В същото време националистите не останаха особено доволни, че за пореден път предложенията им не минаха.
На въпроса на news.bg дали „Атака" толкова горещо настоява за обезщетяване на тракийските бежанци, защото лидерът на партията Волен Сидеров е наследник на българи от Източна Тракия, Станислав Станилов от „Атака" заяви:
„Аз също съм наследник на тракийски бежанци".

Имотното състояние на прадедите на Станилов обаче са уредени с подписването на мирния договор от 1878 г. -1879 г. „Тези земи са уредени и аз за това нямам никакви претенции", подчерта националистът.

Той призна, че действително лидерът му е наследник на тракийски бежанци, но не знае за какви имоти евентуално може да очаква обезщетение.

Комисията отхвърли идеята на „Атака" парламентът да признае арменския геноцид и се съобрази с мотивите на МВнР, които дори бяха подкрепени и от социалистите.

От външно изтъкнаха, че въпреки, че геноцидът над арменците попада в обхвата на понятието геноцид по смисъла на конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г. (по която Турция е страна), тази конвенция няма обратна сила за събития, настъпили преди влизането й в сила.

Според българските дипломати подобна резолюция може да доведе до усложняване на политическия диалог между двете страни, а приемането на решение от парламента ще се превърне в политически проблем на двустранните отношения.

„Трудно е да се посочат ползите за нашата страна във външнополитически план от подобно решение още повече, че в момента има сериозен напредък в развитието на диалога между Турция и Армения", е записано в становището на МВнР.

Сходни са мотивите да се отхвърли и предложението парламентът да осъди и геноцида над българите в Османската империя.

Ако бъде прието такова решение според МВнР евентуалните ответни мерки от турска страна могат да засегнат пряко българските интереси в търговско-икономическата област, енергийната сигурност и евентуално дори при износа за стоки за Турция или транзита през нейна територия.