6 партии в НС при избори днес в проучването на Алфа рисърч

Ако изборите бяха днес за ГЕРБ биха гласували 20.5% от гражданите, за БСП - 19.6%, за партията "Има такъв народ" - 14.9%, за ДПС - 9.9%, за Демократична България - 9.4% и за Изправи се.БГ - 4.6%. Така в следващо Народно събрание изследването вкарва шест партии.

Малко под бариерата - с 3.8% подкрепа се намират ВМРО, които обаче, заедно с Воля" остават под чертата и не биха били представени в парламента, ако изборите бяха днес.

"Воля" остава много под прага. Това показват данните от тримесечния мониторинг на българските граждани на агенция "Алфа Рисърч".

Паритет между ГЕРБ и БСП при избори сега

42% не смятат, че протестите ще доведат оставка на правителството

Припомняме, освен "Тренд", "Маркет линкс" отчетоха преди дни подобни резултати в обществените нагласи. 

Около две трети от пълнолетните българи (66.2%) продължават да изразяват принципна подкрепа за протестите в страната, въпреки резервите към техния състав и изразни средства.

Протестите, сблъсъкът между институциите и засиленият медиен фокус върху корупцията увеличават ерозията на доверието към управляващите. Одобрението към правителството се установява на критичните 12.8%, а към парламента спада до 7.6%, при над 60% недоверие.

Изходът от политическата ситуация остава обаче твърде неясен. При 66% подкрепа за протестите, само 44% настояват за незабавна оставка на кабинета и бързи предсрочни избори. Общо 56% са за редовни избори, като от тях 31% смятат, че правителството трябва да продължи работата си до произвеждането им, а 25% са за експертен кабинет, който да довърши мандата.

Източник: Алфа рисърч

Главният прокурор Иван Гешев, който зае поста с 27% подкрепа, сега се одобрява от 12.2%, при 54.6% критични оценки.

Президентът Румен Радев бележи слаб спад на положителните оценки (с 1.6%), критичните нарастват по-силно (с 6 процентни пункта), но със съотношение 42% одобрение: 28.6% неодобрение той запазва позитивен баланс в личния си рейтинг.

Премиерът Бойко Борисов губи нови три пункта доверие спрямо юли, а недоверието към него също нараства - с 6%. С 20.3% одобрение, рейтингът му е близо до нивата на Корнелия Нинова (19.8%).

17.6% припознават в Румен Радев политическият опонент на Борисов и смятат, че решението е в създаването на негов партиен проект.

Илюзия е да се променят обществените нагласи чрез изборни хитринки

Това щяло само да доведе до още по-голяма протестна вълна

15%, основно привърженици на Слави Трифонов, залагат на формулата "всички срещу ГЕРБ". 9.4% са за "лява алтернатива", като симпатизантите на БСП и Мая Манолова се колебаят между тази опция и обединение около Радев. 12.2% са за "дясна алтернатива". Тя се подкрепя от около 75% от симпатизантите на "Демократична България", но и от около една пета от тези на ГЕРБ и Обединени патриоти.

14.5% от избирателите, основно от средите на подкрепящите управлението партии, са на мнение, че няма приемлива алтернатива.

Сред твърдо решилите да гласуват, ГЕРБ и БСП сближават позиции, като ГЕРБ продължава да води, но едва с 0.9% пред левицата (20.5% срещу 19.6%). Анализът показва, че парадоксалното на пръв поглед удържане на позиции от ГЕРБ се дължи на два основни фактора - ре-мобилизацията на твърдото ядро и на слабото преминаване на негови избиратели към конкурентни партии вдясно, се казва в анализа на "Алфа Рисърч".

Проучването на "Алфа рисърч" откроява тревогата на българите в началото на есенно-зимния сезон - значителна доза песимизъм и несигурност и то по отношение не толкова на здравната ситуация около пандемията, а спрямо политическата и икономическата ситуация. 50% очакват влошаване на икономиката в близките месеци, а само 15.3% гледат с оптимизъм. Едва 14.9% очакват разрешаване на политическата криза, а 54% са настроени към изострянето й.

Източник: Алфа рисърч

Безпокойството от разпространението на коронавируса отстъпва на по-заден план - 22.6% са оптимисти, 31.9% - песимисти. Сами по себе си тези числа обаче не дават основание за оптимизъм, защото подценяването на вируса и предпазните мерки може да има бумерангов ефект - задълбочаване на здравната, а оттам - ескалация и на икономическата, и на политическата кризи, посочват още социолозите.