Едва 13% от българите смятат, че законите в страната важат за всички. Цели 82% от българите живеят с усещането, че за определени хора цари безнаказаност.

Това показва направеното през октомври месец от изследователски център "Тренд" изследване на ценностните нагласи на българите по поръчка на Института за дясна политика.

Проучването, направено на база 1004 интервюта на пълнолетни българи, е национално представително и окончателните му данни ще бъдат представени утре, 30 октомври.

На фона на продължаваща години съдебна реформа и мониторинг от страна на ЕК над България 82% от гражданите смятат, че законите не важат за определени хора, 5% заявяват, че не могат да преценят, а само 13% дават оценка, че в страната цари върховенството на закона.

От "Тренд" коментираха пред News.bg, че няма никакво укрепване в общественото съзнание, че България се превръща в правова държава. Няма и различия сред демографските групи по този въпрос.

Проблемите в съдебната система, корупционните скандали и шуробаджанащината само затвърждават това усещане.

В това отношение проучването на "Тренд" и ИДП не отбелязва положително развитие и проблемът с върховенството на закона остава като един от най-сериозните проблеми пред България.

Изследването на ИДП и "Тренд" проучва ценностите на българите и нагласите им по отношение на ключови въпроси - политическите ориентации и ценности (ляво/ дясно), партиите етикети, религията, отношението към абортите, гей браковете, доброволчеството, марихуаната, оръжията и др.

Изследване търси старите и новите ценностни ориентири на българина

Изследване търси старите и новите ценностни ориентири на българина

Институтът за дясна политика и "Тренд"

Като задача Институтът на дясна политика си е поставил да установи в каква степен и посока се е развило българското общество десет години след като т.нар. преход в България приключи. Когато предначертаните политически хоризонти - демокрация, пазарна икономика, европейска и атлантическа интеграция бяха окончателно постигнати.

Днес живеем в едно постпреходно общество, а като че ли все още се работи, а и се експлоатират ориентирите от 90-те години. Затова е и крайно време да се излезе от старата изследователска парадигма.