1. Идеята четиримата лидери Надежда Михайлова, Иван Костов, Филип Димитров и Екатерина Михайлова да се съберат изаедно да определят политиката на СДС
2. Предстоящата извънредна отчетно-изборна конференция
Михаил Михайлов:
1. Сама по себе си тази идея не е много демократична. Тя може би дава решение на част от лидерския проблем в СДС, но лично за мен е лишена от демократичност, защото не може четирима души да определят бъдещето на СДС, след като на Националната конференция ще има 4 хил. души.
Кризата е лидерска, организационна и на политическата идентификация на СДС и е от 1997 година, откакто СДС стана партия от този тип. Решенията се взимат от един човек и стана почти като огледален образ на БСП – партия от болшевишки тип и ако не чак болшевишка, то поне с доста тоталитарни принципи в нея.
Затова решението на проблемите минава през промени в част от устава. В момента хората се делят кой зад кого ще застане, което е абсолютно погрешно в политиката и наистина има междуличностен конфликт и битка за лидерското място.
2. Ако се посочат демократичните рамки на СДС като партия, дори да останат различните течения в нея, ще имаме обединение, което може би няма да е точно както искаме да го видим, защото вече има много натрупана омраза. Омраза може би не е точната дума, а междуличностни конфликти.
Трябва да мине много време, за да могат те да бъдат решени и да бъде възстановено доверието. Доверието не се възстановява с една конференция.
Евдокия Манева:
1. Много е лошо, че идеята не се възприе вчера. За съжаление беше приета линията на конфронтация, линията на победата на едната група над другата, и вместо да се решават проблемите, кризата се задълбочава.
Конфликтът не е личностен, а в пространството излязоха подменени тези, защото журналистите вчера не бяха допуснати до заседанието на Националния съвет, включително и от ръководството. Затова различията се представят като личностни. Ръководството обаче отказва да носи отговорност. Диалог на практика няма, а който мисли различно, е отстраняван.
2. Длъжни сме да опитаме да направим всичко необходимо, за да се намалят апаратните игри. Амбицията е обаче да се възпроизведат нещата такива, каквито са в момента. Трудно е да се каже какво ще се случи, но ако продължава това упорство, са възможни по-нататъшни процеси на разделение в партията.
Благой Димитров:
1. Иван Костов лансира идеята, като сигнал към симпатизантите за започване на обединение. В момента няма друг начин за излизане от кризата, а като че ли еманацията й е самият Национален съвет.
В никакъв случай конфликтът не е междуличностен – това е спекулативно твърдение. Проблемът за лидерството не е личностен, а дали СДС е лидер. Всички останали проблеми са следствие, а СДС в момента не е лидер.
Ако Надежда Михайлова бъде преизбрана, този проблем ще бъде повторен на парламентарните избори. Самата Михайлова се мъчи да дефинира проблема като междуличностен, като непрекъснато се обръща към Иван Костов. Иван Костов й подаде ръка, а защо тя не прие подадената ръка в името на СДС. За всякакви структури и още повече за политически отговорност носи основно ръководството, включително и за разцепление.
2. Очаквам на Националната конференция да надделее разумът, в момента няма други механизми, но решението то да е на 21 февруари е паническо.
Муравей Радев:
1. Смятам, че това беше един добър начин да се излезе от сегашната ситуация, в която продължава да затъва СДС. Те най-добре биха могли да постъпят, като онези две майки, които се карали за едно дете – коя е по истинската.
2. Кризата се задълбочава с решението за толкова скорошна конференция, чиято цел най-вероятно е да възпроизведе сегашната ситуация. Не съм оптимист за това, което ще се случи оттук нататък. Ръководството се докапсулира и със завирането на главата си по-дълбоко в пясъка, отказва да види, че има нещо по-важно от това да се вкопчи в няколко поста.
Съмнявам се да има единство след Националната конференция, защото всички разумни предложения не се приеха.
Сегашният НИС лансира тезата за борба за председателския пост, но тя е абсолютно безпочвена.
USD
CHF
EUR
GBP
