Размерът на глобата не е панацея за катастрофите, според конституционния съдия Атанас Семов. В студиото на БТВ Семов заяви и че трябва да има промяна в законодателството, така че глобите да се събират. Процедурите за събиране на глоби у нас са тромави и остарели. Събираемостта у нас е под 50%, а в цивилизования свят тя е над 95%", подчерта проф. Семов.

Той коментира законодателните решения в контекста на случая с Кристиан Николов, който уби в катастрофа журналиста Милен Цветков. Кристиан Николов шофира след употреба на четири вида наркотични вещества.

Той обясни, че официални данни на Еврокомисията показват, че България е единствената страна в Европа, в която смъртността по пътищата не намалява. Освен това средно от пътнотранспортни произшествия всяка държава членка губи между 1% и 2% от БВП годишно. У нас това означава около 1,5 млрд. лв. преки загуби.

Също така законовият режим за поставяне на камери е усложнен и на практика е по-трудно да се сложи камера, отколкото да се вземе разрешително за строеж. "Кому е нужно това", запита той. Като пример Атанас Семов даде Франция, където са поставили голям брой камери, които са били обвързани с пощите с оглед събираемостта на глобите и това е довело до значителен спад на смъртните случаи.

Елементарната сметка показва и че камерите по пътищата могат да донесат допълнителни приходи в бюджета, а една камера се изплаща за между 3 и 5 месеца. Ако за 1000 камери са нужни 15 млн. лв. и с тях се намалят смъртността и травматизма на пътя с 1/3, то това са над 2 млрд. лв. приходи за 10 години, освен запазените животи.

По отношение на размера на глобите, Атанас Семов посочи, че за един човек санкция от 100 лв. е удар по джоба, а за друг това са джобните за деня.

Затова и според него размерът на глобите за нарушения по пътищата не е лекарството за намаляване на нарушенията и пътния травматизъм. Размерът на глобите трябва да е обвързан с дохода на нарушителя, така че всеки да го заболи еднакво, коментира Семов.