България няма кандидатури за президент на ЕС и за външен министър на ЕС - две нови позиции, които ще станат реалност след като и Чехия ратифицира Лисабонския договор.

Това стана ясно след заседание на Съвета по европейски въпроси към ЕС.

"Двата нови поста са изключително важни за по-ефективното функциониране на ЕС", смята председателят на съвета и зам.-външен министър Красимир Костов.

На заседанието на Европейския съвет на 29-30 октомври темата, според него, ще бъде дискутирана от правителствените ръководители.

Ще бъде обменена информация по темата от страните-членки, както и евентуални имена. Едва тогава България ще реши зад кого да застане.

Според Костов най-важното сега е да се дефинират функциите на двете нови длъжности.  Все още официални имена няма, уточни Красимир Костов.

Мнозинството от жителите на почти всички големи страни членки на Европейския съюз смятат, че първият президент на Общността трябва да е по-скоро известна личност, отколкото по-малко познат политик. Това показват данни на Financial Times.

Сред спряганите имена за поста президент на ЕС са това на премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер,  датския премиер Андерс Фог Расмусен,

както и на бившия британски министър-председател Тони Блеър, който има силна подкрепа от Италия. Нормално е да има българска кандидатура за президент на ЕС, по-рано този месец тази позиция изрази бившият външен министър Соломон Паси.

Естествено той смята, че най-подходящ за този пост е Симеон Сакскобургготски. Интерес към поста не отрича и самият лидер на НДСВ.