"50 млн. за бездомни кучета, 54 млн. за наука. Ето къде е приоритетът на правителството", заявиха академиците от БАН на пресконференция в БТА.

Учените отново излизат на протести заради орязания бюджет на академията за наука през 2012 г.

„Ръководството на БАН не организира протестите. С тези заплати хората не могат да оцелеят. Те сами излизат на улицата", коментира академик Никола Съботинов.

Той заяви, че ръководството на БАН непрекъснато прави опити за срещи с министрите на финансите Симеон Дянков и на образованието, младежта и науката - Сергей Игнатов. Такива срещи обаче до момента не е имало.

„Проблемът не е само на БАН, а касае цялата българска наука", коментира председателят на академията. Той посочи, че за 2012 година 0,2% от БВП се дават за финансиране на науката, като за сравнение посочи, че през 2011 г. този процент е бил 0,4% от БВП.

„Скоро за тази добра наука, която имаме, Европа ще забрави. Науката е гарант за развитието на всяко едно общество", обяви още Съботинов.

Учените посочиха, че на общо събрание в БАН е взето решението академиците да излязат на шествие в сряда от 14:30 ч.

Съботинов подчерта, че очаква все пак двамата министри да изпълнят нареждането на премиера Бойко Борисов и да се срещнат с учените от БАН. Съботинов предупреди, че другите съседни страни ни изпреварват с много бързи темпове и даде за пример Сърбия.

Учените, служителите и техническият персонал в Българската академия на науките са 6900 души, а намалението на бюджета на БАН е от 59 на 54 млн. лв. за 2012 г. Съботинов уточни, че 2900 са учените в БАН, а около 3000 души са техническите служители, инженерите и помощният персонал.

"Стоим на студено и тъмно. Хората са в неплатен отпуск по 4-5 дни седмично. Не можем да изпълняваме поетите ангажименти. Абсурдно е да се работи в такива условия", оплакват се служители на БАН.
Според тях би трябвало 3% от БВП да се отделят от бюджета за наука. Те посочиха, че 84 млн. е била държавната субсидия, а 58 млн. лв. са били собствени приходи през 2010 г.

За сравнение за 2011 г. 59 млн. лв. е била държавната субсидия и 44 млн. лв. собствени приходи от наука. Според учените от БАН има дълбоко неразбиране, че двата показателя наистина са скачени съдове.

По техни изчисления при 1 вложен лев за съфинансиране има между 5-6 лв. вложени средства. Над 50% от участниците в листата с проекти на Брюксел са участници от БАН.

Има опасност обаче БАН да бъдат извадени от този списък, предупредиха експертите.

Първият проект по рамкови програми, по който са работили от академията, е бил през 93-та година.
"От тогава БАН във всяка рамкова програма има 3 договора, които се изпълняват, без значение дали имат ток или парно. ЕС дава пари, за да се разпространяват знанията и уменията на учените от БАН сред колегите им в ЕС", коментираха още участниците в пресконференцията.

Академиците предупредиха, че проблемите на науката са проблеми на държавата и на националната сигурност. От БАН дори посочиха, че двамата министри - на финансите и на образованието, не разбират по принцип какво е наука.

"Те нямат елементарна представа какво е наука, каква е структурата на науката и организацията й", коментираха експертите.

От БАН определиха ситуацията като подобна на природно бедствие. Академик Съботинов посочи, че почти всички европейски страни от Централна и Източна Европа са се включили в европейските оперативни програми по програма "Наука".

"Очакваме реформи и във фонда за научни изследвания. Очакваме и от там средства, но фонда трябва да бъде реформиран. Има много проблеми. Ние нашите ги решаваме. Добре е държавата да погледне в своите структури", препоръча още председателят на БАН.