Рязко са спаднали положителните нагласи за възможностите за правене на бизнес у нас.

Това е една от основните констатации на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) след направено проучване за икономическата обстановка в страната след фирмите, участвали в пловдивския панаир.

Дребният бизнес е ударен най-сериозно от кризата като 68% от анкетираните посочват като основни проблеми намаляването на оборотите и забавянето на дължими плащания.

„Респондентите, според които условията на бизнес у нас се подобряват са около 6 пъти по-малко. През 2008 г. са били 37%, сега са 6%. Продължава да има едно усещане, че икономическата ситуация ще се влошава.

Според обобщението на резултатите от НЦИОМ бизнесът все още няма индикатори и усещане, че е достигнато дъното на кризата.

Най-песимистични преценки демонстрират заетите в селското стопанство, представителите на големи фирми с персонал над 250 служители и на фирмите, определили състоянието си като „лошо".

За една година са настъпили негативни промени в състоянието на значителен дял от фирмите. На сегашното изложение 44% от компаниите заявяват, че преди една-две години са били в „много добро състояние", но едва 4% смятат, че и в момента състоянието им е такова.

Основните проблеми според сектори:
1. Липсата на пазари - за сферата на промишлеността, за средните и за големите предприятия.
2. Нелоялната конкуренция и липсата на капитали - производители и вносители на селскостопанска техника, както и на заетите в областта на транспорта.
3. Корупцията на държавните служители - за работещите в сферата на услугите и на енергетиката.

Близо една трета (31%) от фирмите в момента преценяват състоянието си като „лошо", а само 5% признават, че то е било такова и преди 1-2 години.

Според 38% от анкетираните най-сериозният проблем пред бизнеса в момента е липсата на достатъчно пазари, където да реализират продукцията си (независимо дали става въпрос за стоки или услуги).

Други значими проблеми са нелоялната конкуренция (според 30%) и липсата на капитал (според 15%). Намаленото вследствие на кризата търсене на стоки и услуги води до затруднения при обслужването на кредитните задължения. Ето защо 11% от анкетираните определят кредитите като „невъзможни".

За разлика от миналата година, сега проблеми като липсата на квалифицирана работна ръка и лошата нормативна уредба остават на по-заден план.

За бизнеса в България, икономическата криза се проявява най-вече чрез намаляване на оборотите на фирмите и увеличаване на междуфирмената задлъжнялост.

54% от фирмите се оплакват от голямо забавяне на дължими плащания към тях, а 16% признават, че те самите забавят паричните трансфери към други фирми.

На този етап стратегията на бизнеса за справяне с последствията от кризата се изразява най-често в замразяване на размера на трудовите възнаграждения (стратегия на 38% от фирмите) и отказ от планирани по-рано инвестиции (35%).

В по-редки случаи се прибягва до радикални мерки, като съкращаване на персонал, намаляване на работното време на част от служителите или принуждаването им да излязат в неплатен отпуск (19% от фирмите);

Мнозинството от участвалите в изследването (58%) не се ангажират да прогнозират продължителността на кризата у нас.

18% смятат, че кризата ще продължи между половин и една година. 11% са песимистично настроени и очакват неблагоприятният период да продължи между една и две години. Най-песимистично настроени са представителите на дребния бизнес.

Едва 5% от респондентите очакват, че кризата ще приключи в рамките на половин година. В тази група попадат големите фирми с персонал от над 250 души и част от фирмите с чуждестранно участие.

Анкетираните одобряват повечето от предложенията на правителството, синдикатите и бизнеса за подобряване на икономическата ситуация в страната. Най-голямо одобрение имат идеите за съкращаване на срока за възстановяване на ДДС, ограничаване на възможността на банките едностранно да променят условията по предоставените от тях кредити. Почти три четвърти от участвалите в изследването (77%) са положително настроени към намерението на управляващите за намаляване на осигуровките с 5% до 2013 г.

Мерките, които анкетираните категорично отхвърлят са само две: увеличаването на възрастта за пенсиониране (81% неодобрение), както и изравняването на възрастта за пенсиониране на мъжете и на жените (63% неодобрение).

Както през миналата година, така и сега, делът на фирмите, печелили проект за финансиране от европейските фондове остава малък - 12%.

Сред тях преобладават големите фирми, както и работещите в сферата на тежката промишленост и машиностроенето. 9% от анкетираните са кандидатствали, но не са спечелили, а 6% очакват резултати от внесени проекти.

72% от изложителите на панаира никога не са кандидатствали по европроекти, като по-често това са малки предприятия с персонал до 10 човека и фирми с преобладаващо чуждестранно участие.
Първите вероятно поради ограничен капацитет за изработване и реализиране на подобни проекти, а вторите поради чуждестранно финансиране и мениджмънт.

Основни проблеми при участие в конкурси за достъп до еврофондовете и през тази година продължават да бъдат сложните бюрократични изисквания и процедури, които съпътстват целия процес от кандидатстването до финализирането на един проект.