Депутатите пуснаха генномодифицираните храни в България. Това стана с гласуваните на първо четене промени в Закона за генетично модифицираните организми и се случи въпреки протеста на природозащитници, фермери и майки.

Повече от 200 протестиращи срещу промените в закона се събраха до Парламента, съобщи БТВ.
Според тях, пускането на генномодифицирани култури, ще навреди на околната среда, конвенционалното земеделие и на хората.

Депутатите разрешиха у нас да се отглеждат генномодифицирани тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури. Според екоминистерството, това е изискване на Европейския съюз.

След повече от час разговори протестиращите и управляващите се споразумяха в закона да се запазят текстовете за пълна забрана за отглеждане на генномодифицирани организми в зоните по „Натура" и в близост до площи в които се отглеждат култури по традиционния начин, както и пускането на продукт с генномодифицирани организми да става само след решение на парламента.

„Законът трябва да създаде регламент, който да изключи рискове за околната среда и за хората, това е което правим ние - създаваме максимално стриктни регламенти", смята Евдокия Манева.

Най-разпространените генномодифицирани култури са соя, жито, памук, домати, картофи, рапица, царевица и ориз. В основата на технологията е прехвърляне на гени от един вид на друг, без значение, какви са комбинациите - от животно на растение или обратно. Така на практика се създават съвсем нови видове, с които природата няма нищо общо.

Най-често давания пример за въображението, което имат генните инженери в кръстосването е - домат, обогатен с ген на риба, за да издържа на студ. Най-разпространеното прехвърляне на гени, обаче е от бактерии в царевица и памук. Целта е те да станат по-устойчиви на вредители. Резултатът е, че в крайна сметка самото растение се превръща в пестицид и унищожава всичко около и върху него.

На този етап никой не може да каже, вредни ли са или не генномодифицираните храни. Засега този бизнес действа на принципа "проба - грешка". Ако един генномодифициран продукт даде странични ефекти - той се спира.

При опитите обаче е доказано намаляването на раждаемостта на мишките, хранени с генномодифицирани храни.

"Не само намалява броят на новородените, но има и малформации, има мутации, има увреждания и мъртвородени", обяснява Светла Николова.

Освен неясните последствия за здравето, генномодифицираните растения имат своята специфика при отглеждането. Семената задължително вървят в комплект с пестициди. В резултат на това земя, която веднъж бъде засята с генномодифицирани семена, не може да се използва за нищо друго.