На 16 декември Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди за пореден път България по жалба за нечовешко отнасяне към затворник, прикован за девет дни към леглото си с белезници.
Делото касае случай от 2008 г. във Варненския затвор.

С решението ЕСПЧ присъжда 12 000 евро за неимуществени вреди на жалбоподателя и 4 000 евро разноски на неговия процесуален представител - Български хелзинкски комитет.

Според Европейския съд българската страна е нарушила член 3 от Европейската конвенция за правата на човека - забрана за изтезания, нечовешко и унизително отнасяне и наказание, материално и процесуално.

Приковаването на жалбоподателя към леглото за девет последователни дни е било нечовешко отнасяне, което му е причинило силна болка и страдание, особено предвид здравословните проблеми, които е имал.

Използването на белезници, е било унизително и е продължило дори и след като жалбоподателят е декларирал, че се отказва от намерението си за самонараняване. Това е било прекомерно и му е причинило силно психическо страдание.

Също така според ЕСПЧ разследването, разпоредено от прокуратурата, е било с тесен обхват, като почти всички доказателства са били от администрацията на затвора. Свидетелите на жалбоподателя не са били разпитани. Не са били разпитани и други затворници, които са били очевидци. Това не е дало възможност за проверка на пропорционалността на мярката.

Жалбоподателят изтърпява осемнадесетгодишна присъда лишаване от свобода, местен е и в затвора във Враца, пребивавал е в психиатричното отделение към затвора в Ловеч.

След многобройните му жалби до администрацията на затвора във Варна по повод условията и влошаването на здравословното му състояние, надзорните органи започнали да проявяват враждебно отношение към него.

Между 21 декември 2007 г. и 9 Април 2008 г. той е поставен за 14 дни в изолация за наказание за неподчинение на затворническата администрация.

През април 2008 г. жалбоподателят започва гладна стачка в знак на протест срещу лошите битови условия в затвора във Варна. На 29 април 2008 г. той иска среща с окръжния прокурор по надзора, като заявява, че е готов да се самонарани.

Същия ден няколко надзиратели го обездвижват към леглото му, като закопчават китките и глезените му към металната част на леглото с белезници по такъв начин, че тялото му образува кръст.

На следващия ден жалбоподателят се оплаква от силни болки в дясната ръка, гърба и десния крак и поисква да бъде прегледан от лекар. Моли надзирателите да го освободят от леглото и подписва декларация, с която се отказва от намерението си за самонараняване.

Надзирателите отказват да го освободят с аргумент, че нямат тези правомощия.

На 1 май 2008 г. жалбоподателят е прегледан от лекар, който го инжектира с лекарство. Надзирателите свалят белезниците на жалбоподателя единствено по време на медицинския преглед. След това той отново е заключен за леглото.

Жалбоподателят остава обездвижен с белезници за леглото си през следващите шест дни. Три пъти на ден белезниците са сваляни за двадесет до тридесет минути - за хранене и ползване на тоалетната.

Освободен е от леглото на 7 май - първия работен ден от месеца.

След освобождаването си жалбоподателят подава жалба до прокуратурата, но тя отказва да образува досъдебно производство. Постановленията за отказ са потвърдени пред по-горните инстанции.

В рамките на делето освен това ЕСПЧ смята, че има нарушаване на член 8 от Конвенцията поради системния контрол на кореспонденцията на жалбоподателя с Български хелзинкски комитет. Общата оторизация, която законът дава, отваря път към произволна намеса в неговия личен живот.

През 2008 г. и 2009 г. затворническата администрация отваря няколко писма до Български хелзинкски комитет, който го представлява в производството пред прокуратурата и пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Писмата са подпечатани с печата на затвора във Варна, а две от тях са придружени от писмени бележки на администрацията.