Цифровизацията би довела до по-голяма свобода на словото у нас, заяви пред БНР председателят на СЕМ Георги Лозанов.

„Перипетиите около изключването на аналоговия ефир и преминаването изцяло към цифров като че ли имаше риск да  компрометират целия процес и цифровизацията да стане мръсна дума. Всъщност това е един от малкото модернизационни процеси, в които България успя да се включи и да извърши нещо. Не отричам, че трябва да се намерят решения, но трябва да минем през битовата страна на проблема така, че да не обезсмислим обществено усилие да се включим и да влезем в цифровата ера, където ни чакат други и съм сигурен, в комуникативен смисъл, много по-добри, дори от гледна точка на защита на свободата на словото феномени." - коментира Лозанов.

По думите му, цифровизацията е фактически, сближаване между традиционните и новите медийни възможности и създаване на друг тип съдържание и аудитории. Той подчерта, че  новите медии носят друг модел на свобода и на комуникация, който повече или по-малко ще се пренася и върху цялата медийна среда.

„Нямаме съмнение, че свободата на словото в България е сериозен проблем, поне от 2007 година насам, когато започнахме да падаме по международните класации, макар че и тях често пъти ги оспорваме. Но така или иначе като тенденция все по-надолу, средно с по 10 нива падахме на година, с изключение на една единствена година. Заради това е важно състоянието на медиите да влиза в собствения им дневен ред и това да става през такива форми включително като тази с немския посланик." - заяви председателят на СЕМ.

Той коментира и концентрацията на медийвана собственост.

„Скоро бях в Турция. Там например, понеже е много по-голяма среда,  е казано - не можеш да имаш повече от 4 ефирни телевизии. Ето това е граница на концентрация. Въпросът е да има политическа воля. В началото на предишния мандат започнахме работа по това, имаше група, аз бях неин ръководител, направихме едни предложения, но в тая точка спря. Може да се окаже, че в България съвсем така ще станат ясни няколко проблема, а иначе средата е доста плуралистична. Освен тези промени в закона, които трябва да се направят във връзка със собствеността, аз си позволих да добавя не само собствеността, а и финансирането. Защото собствеността е едно, а финансирането на медиите е друго." - каза още Лозанов.

Според него трябва да се създаде ясен и прозрачен регистър за начина, по който чрез комуникационни стратегии министерствата и другите институции финансират медиите, както и да има дебати по този въпрос.

„Даже  си слагам розовите очила и си представям, че се възлага на СЕМ или на някой регулатор да следи този процес, да не е само свободно договаряне между медии и държава, което винаги е рисковано. Другият процес е саморегулацията. Не работи достатъчно добре саморегулацията. Навремето действително имаше ентусиазъм, но всичко започна от това, че половината медии не подписаха този етически кодекс. Няма как състоянието на тази среда да не е добро, тя да участва в медийни войни, които се водят с извънпрофесионални мотиви, а пък същевременно да седне след това на една маса и от гледна точка на свободата и справедливостта да решава собствените си казуси. Трудна е тази работа и затова саморегулацията в момента е блокирала и трябва да се търси нов механизъм, през който да се събуди." - констатира Лозанов

„Трябва журналистически синдикат, който да се занимава не само с битовата страна на живота на журналистите, който не е маловажен, но да разпише в договорите определени професионални стандарти, които задължително трябва се спазват и от двете страни. Аз обичам да давам пример с Франция, където в синдиката е написано така: "Ако един собственик купи една медия, журналистите вътре, ако му нямат доверие, могат да я напуснат на това основание, а той да ги обезщети, все едно, че ги е уволнил", което за Франция е много сериозно обезщетение." - заяви председателят на СЕМ

Лозанов е на мнение, че българското общество може са пропусне шанса си да се откъсне от миналото на ДС. Той коментира връщането на член 12 от Закона за досиетата така:

„Ами, гледам с печал, както на целия опит на досиетата, принадлежноста към ДС, което е тежка зависимост. С печал гледам как през целия преход, включително и в последния епизод, този въпрос много бързо се гледа да се замете под килима, не го решаваме. Сега замитането е огромно. То аслъ, чисто биографично и исторически ще се отдалечим толкова от периода на тази зависимост, че ще сме изпуснали шанса поне по един въпрос да оценим и да се освободим от призраците на миналото."