Митологема е, че кохезионната политика е обречена. Как ще се развива Европа зависи от това как ще бъде сложена кохезионната политика в новата финансова рамка. Това каза по време на конференция: "Бъдещето на Европа и българската перспектива" вицепрезидентът Илияна Йотова.
В уводните си думи вицепрезидентът открои като ключов момент подписването на Римската декларация по повод 60-годишнината от създаването на ЕС през 2017 г. Тя определи като парадокс едновременните демонстрации, провели се в редица европейски столици в подкрепа на ЕС, както и недоволство от начина, по който ще се развива Европа.
"Почти няма дискусия - какви проекти, какви варианти се дават за развитието на Европа", коментира Йотова. Вицепрезидентът посочи като знакови две изказвания за развитието на ЕС - това на френския президент Еманюел Макрон в Сорбоната и това председателя на ЕК Юнкер за състоянието на ЕС.
Йотова отчете, че страната ни се е присъединила към ЕС и точно година след това е последвала финансовата криза от 2008 г. През 2015 г. пък визира последвалата криза с миграцията. "Европейските институции се отдръпнаха от темата за социалните права на граждани. Европа се раздели вместо работещи решения започнаха да се издигат стени и популистки лозунги", констатира Йотова.
Тя бе категорична, че само преди 10 години е било немислимо това някоя от страните членки да поставя под въпрос темата за солидарността в ЕС. Йотова цитира данни, според които 80% от европейските граждани очакват Европа да направи повече в борбата с тероризма, но същият процент са и очакванията, свързани с проблемите на безработица, данъчните измами, образованието. "Ако тази пропаст не я запълним навреме - гласовете на евроскептиците ще стават още по-силни" - предупреди Йотова.
Тя определи дискусията за многогодишната финансова рамка като много закъсняла. "За съжаление тази дискусия в Европа все още не е почнала", посочи Йотова и изтъкна, че "Брекзит" не е сериозен аргумент в тази посока. По думите й формирането на социалния стълб е също тема, която не е придобила достатъчна гражданственост. По думите й остават нерешените проблеми, свързани с убежищата. Вицепрезидентът не скри, че харесва идеите на Макрон, че не може убежищата да са грижа само на външните граници на Европа. Сред темите, които следва да бъдат поставени на дневен ред са тези, свързани с Европейското ФБР, създаването на европейски главен прокурор в борбата с тероризма.
Относно последното нещо в сферата на сигурността и отбраната и създаденият нов фонд, който да финансира иновациите, вицепрезидентът Йотова призова в сферата на отбраната да не правим втори Шенген в Европа, при който едни държави да се ползват от фонда и да развиват своята отбрана, докато други да остават в периферията.
Тя определи като едно от най-прозорливите решения залагането на Западните Балкани като приоритет на нашето председателство. По думите й за съжаление за Западните Балкани повече се говори като за икономически и транспортен проект отколкото за кандидат членове. Според нея, освен Западните Балкани - не трябва да забравя и темата за Източното партньорство.
halo
на 10.10.2017 в 13:34:45 #1Снимката отпреди колко години е?