Изграждане на национална институционална рамка и капацитет за устойчивост на дезинформация в медиите искат от Центъра за изследване на демокрацията. На пресконференция в БТА от организацията представиха визията на такъв механизъм.
"През последните години Югоизточна Европа и България специфично стават все по-уязвими по отношение на чуждо влияние и хибридни заплахи. България и страните от региона разполагат с много ограничен институционален и технологичен капацитет за откриване и противодействие на операции за външно влияние и дезинформация", сочи анализът на Центъра за изследване на демокрацията.
Изграждането на механизъм става чрез въвеждане на цифрова инфраструктура и изграждане на институционална структура за обмен на информация, както с български, така и с чужди институции и медии. Изисква се още изграждане на институционална рамка за устойчивост, интегриране на механизъм за медийна грамотност, фокус върху обучението на учителите и преподавателите, засилване на капацитет в министерства и институции, свързана с ЕС и НАТО.
Анализът сочи, че у нас в борбата с дезинформацията се бори гражданското общество, медии и някои журналисти, наблюдава се интерес и от частния бизнес.
Анализаторът Светослав Малинов даде за пример изследване във "Фейсбук" от април 2022 г., след започване на войната от страна на Русия в Украйна, на атаки срещу зелената сделка на ЕК. От изследваната информация се виждало, че против нея са 42%, привърженици предимно на БСП, "Възраждане" и ВМРО.
От Центъра за изследване на демокрацията са категорични, че е имало кремълска информационна операция в България, насочена към зелената сделка.