Президентът, вътрешният и външният министър оказват огромен натиск за ревизия в закона за разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност, съобщава mediapool.bg.

Подготвяните поправки са насочени в две посоки. Първо, архивът на репресивния апарат на комунистическите служби да остане на управление във ведомствата, съхраняващи го в момента и второ - да се ограничи сериозно кръгът на лицата, чиито досиета се вадят, под претекст, че осветяването им "заплашва националната сигурност".

Най-голямото достижение на настоящия закон е, че комисията по досиетата работи с ясно регламентиран и изчистен механизъм. Тя проверява, установява и огласява. Обмисляната законова промяна би изисквала от комисията във всеки един случай, когато провери и установи принадлежност към ДС на дадено лице, да прецени дали оповестяването му няма да представлява "заплаха за националната сигурност".

В сегашния закон съществува ограничение да се укриват досиетата на офицери на ръководни длъжности в цивилното и военното разузнаване и контраразузнаване. Замисълът е кръгът на "защитените" лица да се разшири до произволни размери, тъй като последната дума за това дали изваждането на дадено досие заплашва националната сигурност ще е на шефовете на службите.

Архивите на ДС в момента се съхраняват от спецслужбите, които няма да изпълнят изтичащия след два дни законов срок да ги предадат на комисията по досиетата. Формалната причина за това, че тя все още не е получила сграда от правителството, което по закон трябваше да осигури такава до края на март.

Комисията бе избрана през април и изпраща запитвания до съответните служби, които й предоставят материали за лицата, които подлежат на проверка. При това положение съмненията за прочистване на папки нарастват и не е сигурно дали службите добросъвестно предават всичко, с което разполагат.