Изтеглянето ни от Ирак до края на 2005-та поиска Първанов

Изтегляне на българския контингент от Ирак до края на 2005 година, поиска президентът Георги Първанов.

Той събра представители на медиите на "Дондуков" 2, за да коментира пред тях актуалните проблеми около присъствието ни в района на Персийския залив.

Според Първанов задача на политическите сили у нас е да се определи хоризонтът на мисията ни, като изтеглянето ни стане бързо, но не преждевременно.

Първият критерий, с който трябва да се съобразим според държавния глава, е националният интерес на България, а чак след това идват съюзническата солидарност и въпросът за демократизацията и възстановяването на Ирак.

Президентът отново поиска парламентарен дебат по проблемите на българската мисия в арабската държава, като настоя той да бъде изчистен от предизборни послания.

Аз не чух нито един парламентарист да коментира въпроса за отговорността – личната и на институцията, която представлява, заяви президентът Георги Първанов по повод състоянието на българския батальон в Ирак.

Той обвини депутатите, че се изживяват като революционен трибунал и ги призова да отговорят на този въпрос, защото ако контингентът ни е в Ирак, то отговорността е главно на Народното събрание.

Парламентаристите заяви Първанов, имат не само правото да изпращат български военен контингент в чужбина – имат право, пораждащо задължения.
Върховният главнокомандващ напомни, че когато на 29 май 2003 г. Народното събрание е взело решение за изпращане на български батальон за участие в четвъртата фаза на операцията в Ирак, не са били определени нито времеви, нито ресурсни параметри на мисията.

Колко пъти, попита Първанов, след декември 2003 година проблемите на българския контингент са били предмет на парламентарен дебат в пленарна зала.
Президентът призова ясно поемане на отговорности като употреби познатата армейска фраза: всеки да си носи раницата.

Първанов апелира политиците и държавниците, да надскочат оперативното ниво и да правят такава политика и дипломация, която дава повече сигурност, включително и на нашите сънародници в Ирак.

Основната причина за трагичния инцидент с редник Гърдев според президента е недостатъчната координация и пропуските в оперативното взаимодействие между коалиционните сили.
Първанов обаче смята, че обяснението за това не бива да се търси в брифинга от 2 март, тъй като всичките въпроси би трябвало да бъдат отработени далеч преди това.

Първанов не може да намери обяснение на факта защо българският патрул, действащ в своята зона на отговорност, не е бил информиран, че заради предишния инцидент в сектора американската радиорелейна станция е поставена в повишена бойна готовност.

Като странно определи държавният глава мълчанието по случая “Гърдев” на командването на многонационалтната дивизия в Ирак.

Иска ми се този случай да бъде приключен достойно, заяви Първанов и подчерта, че установяването на пълната истина е в името на доброто бъдеще на съюзническите ни отношения.

Не одобрявам острата атака на ръководството на Генералния щаб срещу авторите на анонимното писмо , което първо огласи версията за т-н. “приятелски огън”, заяви Първанов.

Той смята, че политическото и военно ръководство на армията имат сериозни проблеми с общуването с медиите, а в следствието на това и с цялото общество.

Държавният глава обяви, че е недоволен от състоянието на разузнавателната информация, от работата на анализаторите и от някои от набелязаните мерки за действията на българския контингент в динамично-променяща се обстановка в Ирак.

Президентът обяви, че много внимателно ще следи проблемите със снабдяването на българската армия и за 5-я контингент, който ще замине за арабската държава.

Според Първанов е необходимо преформулиране на задачите на поредната група български военнослужещи, като акцент бъде прехвърлен от охранителната дейност, към обучение на иракските сили за сигурност за което българската армия разполага с подготвени специалисти.