В превратностите на историята оригиналното издание се е превърнало в библиографска рядкост и затова решихме по повод 105-годишнината от Илинденско-преображенското въстание и на 115-та година от създаването на МВРО да преиздадем алманаха „Македония", заяви лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов.
Той уточни, че в изданието са допълнения събитията след 1931, отразяващи революционната борба на ВМРО до 40-те години, освобождението на Македония 1941 година.
Инициаторите - ВМРО, представиха в парламента новото издание, което както и оригиналът е луксозно.
„Книгата е много сериозно историческо свидетелство, в нея са показани българските училища, носии, революционни дейци, борци за свобода", изтъкна Каракачанов.
Той подчерта, че оригиналната книга е излязла освен на български и на тогавашния дипломатически език - френски и че и тогава, и сега смисълът на книгата е един и същ - да е не само хронология на историята на българите в Македония, но и свидетелство и доказателство за съвременния свят и бъдещите поколения, че Македония е била и остава част не само от българската кауза, но и от българското културно етническо пространство.
Изданието съдържа над 3 500 фотоса - голяма част от които са вече уникални, защото оригиналите са изгубени след 1944 година, когато архивът на македонския научен институт е разхвърлян и унищожен, отбеляза Костадин Костадинов от ВМРО - Варна и един от инициаторите на издаването.
„От новото издание на книгата разчитаме да започне една нова политика, поне една елементарна пропаганда на българската кауза и българската истина за българската национална идентичност по света", каза Костадинов.
По думите му книгата е елегантен, културен отговор на всичко невярно, което се е говорило.
Книгата е неоспорим довод в защита на българщината в Македония, подчерта той и съобщи, че при представянето й в Македония не е имало абсолютно никакви провокации и проблеми.
„Няма как да има провокации срещу истината. Този алманах е железен довод за нашата кауза", изтъкна Костадинов.
Той уточни, че алманахът „Македония" не се отнася до днешната Република Македония.
Албумът - алманах „Македония", издаден 1931 г., е предназначен за чуждия свят - да се види какво е Македония и че всичко е българско.
Културно-историческото наследство е българско, националноосвободителното движение е българско, училищата са български, черквите са български, самата природа, наименованията, топонимията са български
проф. Д. Гоцев
От географската област Македония днешната Република заема 1/3, половината е в днешна Гърция, около 15% в България и една малка част в Албания.
В днешна Македония живеят над половин милион българи и селата, където са живели и преди, са отбелязани в алманаха.
Там (в алманаха) са всяка планина, долина, крепост, църкви, манастири, училища", посочи Костадинов.
Албумът - алманах „Македония", издаден 1931 г., е предназначен за чуждия свят - да се види какво е Македония и че всичко е българско.
Културно-историческото наследство е българско, националноосвободителното движение е българско, училищата са български, черквите са български, самата природа, наименованията, топонимията са български, изтъкна проф. Димитър Гоцев.
Изданието от 1931 по думите му е „върхът на усилията на македонските българи да запознаят европейското обществено мнение с Македония".
„Албумът-алманах Македония" стана книга на книгите, на българската защита на истината за Македония", заяви професорът.
Проф. Гоцев каза, че предстои издаване на алманаха на английски език и изрази надежда един ден да бъде връчен на всеки депутат в Европейския парламент.
„Това ще е най-големият принос на идеята ни да запознаем днешната европейска съвест по нашите национални въпроси и ще е един отговор на всички тези, които фалшифицират до ден днешен историята, каза професорът.
Той изтъкна, че до този момент никой учен или дипломат не смее да вземе отношение по тази книга, тъй като тя е съставена и приета от света като едно откровение, което не може да бъде фалшифицирано.
Смятам, че и за в бъдеще и английското издание ще стане книга на книгите и ще служи на българската национална кауза така, както е замислена то тези, които я издават", добави Димитър Гоцев.
Десетки учени от Македонския научен институт са работили в края на 20-те и началото на 30-те години за издаването на алманаха.
Редакционният комитет обхваща повече от 100 души, които са събирали материални от цял свят, включително от емигрантски общности на българи от Македония в Австралия, Канада, Европа, България.
Krakow
на 14.05.2008 в 20:38:03 #11Форумци, иамм една гореща молба, моля ви. Дайте ми линкове или инфо за предложенията на албанския президент Бамир Топи за албанизация на българските имена на селища. Създадена е и комисия по този въпрос към албанския парламент. Моля ви.
godin
на 14.05.2008 в 20:26:24 #10Само че издаването на книга е прекалено традиционно и недостатъчно. Трябва да се отделят малко пари, с които да се купят няколкостотин скопски фиромеца. Един от тях - историчар - казал на Божидар Димитров, че пише книги с глупости, само защото му плащат. Естествено.
Chodini
на 14.05.2008 в 20:17:57 #9Браво на инициативата на ВМРО срещу потъпкването на българската история и култура.
godin
на 14.05.2008 в 20:16:49 #8Ай стига нихилизъм! Докато си го местят от крачол в крачол, да не объркат и да го вкарат където не трябва.
BCat
на 14.05.2008 в 20:08:03 #7Изобщо не му пука кво ще си преместят фиромите, тази книга не е за тях, а е за останалия свят, все пак трябва да се противодейства на фиромските лъжи, манипулации и най-вече кражби на история и култура.
Krakow
на 14.05.2008 в 20:04:32 #6Граматиката на македонскиот јазик“ на Блаже Конески оценета од големиот европски лингвист Нуло Миниси Трајко Стаматоски Појавата на „Граматиката на македонскиот јазик“ на Блаже Конески означи настан во нашата наука за јазикот. Беше неочекувано, во еден краток период од само седум-осум години од кодификацијата на литературниот јазик, да се појави обемна, научно фундирана граматика на тој јазик. Природно, Граматиката предизвика жив интерес, не само во нашата туку и во светската научна славистичка јавност, па се појавија многу брзо прикази, а и посериозни осврти на нејзините достоинства, во угледни домашни и странски научни списанија. Сега, по една дистанца од половина век од појавата на Граматиката на Конески, доаѓа, како круна, оцената на сите нејзини сегменти од големиот европски лингвист Нуло Миниси. Оваа своја книга големиот автор ја најави пред десетина години во свое интервју. Тогаш тој ја искажа и својата есенцијална мисла: „Никогаш не ќе можам да не го истакнам фактот дека Конески беше голем македонски лингвист и голем македонски поет. Лингвистите треба да научат: јазикот треба да се сфати со интуиција, не на лингвист, туку на поет, меѓутоа и многу вреден работник. Да ја напишеше македонската граматика некој друг, ќе немавме македонска граматика - ќе имавме сосема спротивна граматика, според некои теории од генералната и деформираната реторика, според шеми од латинската или од француската граматика. Конески, со интуицијата на уметник и со интелигенција на лингвист, знаеше да му го даде на македонскиот јазик неговиот вистински изглед. Ова е факт што никој не треба да го заборави“. Миниси се зафаќа со разгледување на начините на настанувањето на националните јазици. Тука е Миниси во свои води, го знае прецизно настанувањето на многу јазици (балкански, словенски, европски) па му е лесно да прави споредба со настанувањето на повеќе јазици, да ја гледа различноста на настанувањето на македонскиот модерен јазик и токму во таа различност да ја смести „исклучителноста на ликот на Конески“. Тука Миниси и ја доразвива својата мисла за Конески како поет и лингвист: „Конески, човек од науката, ја отфрла затворената концепција на лингвистите и се зафаќа со разгледување на проблемите на јазикот, во сите негови правописни и граматички особености, со жар и со интуиција на писател“. За македонската наука за јазикот е многу значајно што Миниси им посветува посебно внимание на специфичностите на македонскиот јазик. Многу често ги подвлекува суштинските разлики во определени сегменти меѓу македонскиот и бугарскиот јазик. Тоа е негов одговор на приговорите за самостојноста на македонскиот јазик што доаѓаат од некои злонамерни поединци однадвор, односно на приговорите на одделни решенија на нормите на литературниот јазик од такви однатре што не можат да се пофалат со компетентност во проблематиката. Природно, провејува понагласено мислата на Миниси за Конески како поет и граматичар. Тој самиот соопштува дека неговата книга „е резултат не само на внимателно набљудување туку, пред се', на она навлегување во јазикот што е овозможено со помош на интуицијата на книжевникот потхранувана од филолошко искуство“. Мене пак ми останува да го кажам истото и за Миниси: не го оценува Конески застарен граматичар, туку исто така човек што има високи знаења за поетиката и воопшто за уметничката реч. Не ќе беше доследен Миниси, ако во последниот поздрав не го изнесеше и својот порив за пишувањето на својата книга и не заклучеше: „По половина век, откако целта на Конески е во целост исполнета, се наметна потребата неговото дело да се заокружи со една типолошка анализа која ќе ја изнесе на виделина генијалноста на интуицијата на поетот граматичар и на посебноста на македонскиот јазик“. Што ми останува мене да кажам? Ми беше привилегија да пишувам за двајцата големи лингвисти и искрени пријатели Конески и Миниси: за првиот, зашто напиша „Граматика на македонскиот јазик“ што опстојува повеќе од половина век и што тешко ќе може да се надмине во релативно блиска иднина; за вториот, зашто викна во срцевината на делото, зашто не го гледаше него како научен продукт, туку и како уметнички а, во крајна линија, и како израз на македонството широко сфатено. Така може да општат меѓу себе со оваа граматика само луѓе што имаат сериозна научна подлога, но и изострен уметнички вкус. Едно е сигурно. Секој сериозен проучувач на граматичкиот систем на македонскиот јазик во иднина ќе мора да тргнува од „Граматиката на македонскиот јазик“ на Блаже Конески, но и од погледите на Миниси за неа, изложени минуциозно во делото „Блаже Конески - поет и граматичар и типологијата на македонскиот јазик“.
Krakow
на 14.05.2008 в 19:51:59 #5Македонски медии за България: ОМО „Илинден”-ПИРИН, българо-македонски проблеми, емигранти, контрабанда, побратимяване 14 май 2008 Скопие. Случаят с ОМО „Илинден”-ПИРИН и днес е сред темите, свързани с България, на които се спират македонските медии. Вестник „Дневник” пише, че Европейският свободен алианс вчера е осъдил отношението на българската полиция към членовете на ОМО „Илинден”-ПИРИН и е поискал от България като членка на ЕС веднага да престане с малтретирането на членовете на организацията. Организацията на македонците в България е членка на Алианса, уточнява вестникът. От Европейския свободен алианс същевременно припомняли на България присъдата от 20 януари 2006г. от Страсбург, с която от София се иска да регистрира ОМО „Илинден”-ПИРИН като политическа партия и посочили, че Съветът на Европа очаква присъдата да бъде приложена и следи случая. Европейският свободен алианс обърнал внимание на това, което се случвало с членовете на ОМО в Благоевград и Симитли, където наново била подета кампания срещу 180 членове на организацията, които МВР вика в полицията, без да им каже причината за призовките, пише „Дневник”. Вестник „Нова Македония” пък се спира на книгата „Българската политика спрямо Македония”, като пише, че книгата препоръчвала по-остра българска позиция към Македония, за да се издейства „решение на откритие въпроси”, докато Македония все още не е станала членка на ЕС и НАТО. В книгата на проф. Любомир Иванов, в чието подготвяне са участвали и скандалният български историк Божидар Димитров, бившият български посланик в Македония Ангел Димитров и други, открито се казвало, че България трябва да използва ситуацията, в която има право на вето, за да издейства отстъпки от Македония, пише вестникът. Сред предложенията, посочени в книгата, били включване на българското малцинство в преамбюла на македонската конституция, спиране на малтретирането на българите в Македония, промяна на учебниците по история и отношението към историята изобщо, спиране на негативната македонска кампания спрямо България и разбиране, че Македония с името си създава проблеми, пише „Нова Македония”. Агенция Макфакс цитира днес изказване на българския премиер Сергей Станишев, в което той съобщава, че България ще създаде добри условия за завръщане на работниците и най-вече за 50 000 български студенти, които са в чужбина. Станишев пояснил, че правителството работи по въпроса с цел да реши проблема с недостига на квалифицирана работна ръка. „Голям брой българи през ’90-те години заминаха от страната заради лошата икономическа ситуация. Това сега се промени и важните икономически сектори се сблъскват с недостиг на работна ръка”, казал Станишев. В тази връзка агенцията отбелязва, че България в края на 1989г. имаше 9 милиона, а сега има 7,7 милиона жители. Куфарната търговия през македонско-българската граница замира, пише днес „Дневник”. Според информация на изданието понастоящем само стотина куфарни търговци от някогашните около 2 000, които активно са участвали в контрабандния бизнес, продължават да преживяват от пренасянето на стоки през ГКПП Деве Баир-Гюешево. Дневно през пункта преминавали от 50 до 100 души, които пренасят предимно текстилни стоки. Много малко са останали и някога многобройните български контрабандисти, които предлагали стоки в Крива Паланка, Куманово, Скопие и други градове. От тук българските контрабандисти носели само захар, която е двойно по-евтина отколкото в България, пише вестникът. Вестниците „Време” и „Утрински весник” съобщават днес, че скопската община Илинден и район Илинден в София са подписали протокол за побратимяване. Официално документът е бил подписан в Община Илинден от кмета Жика Стояновски, председателя на Община Илинден Стевче Аврамовски и кмета на район Илинден Румяна Дойчинова. Съгласно протокола общините ще предприемат съвместни инициативи за стимулиране на инвестициите, за социално, икономическо и културно развитие, стимулиране на развитието на туризма, селското стопанство, малкия и средния бизнес, икономическия и търговския обмен. Общините са се договорили и за създаване на приятелски отношения между жителите им, както и за обмен на опит в сферата на социалната политика и развитие.
Krakow
на 14.05.2008 в 19:50:26 #4Македония: Кичево осъмна с албански знамена 14 май 2008 Кичево. Кичево /Западна Македония/ осъмна с партийни знамена на Демократичния съюз за интеграция /ДСИ/ и националните флагове на Република Албания, предава македонската телевизия Канал 5. Местните власти съобщават, че никой не е поискал разрешение от тях за поставяне на знамената, което означава, че те са поставени незаконно. Политическите партии ще бъдат информирани, че ще могат да изтъкват партийните си символи само в деня преди насрочените митинги на градския площад в Кичево. Всяко друго поставяне на знамена ще бъде санкционирано, а същите ще бъдат отстранени, съобщиха от отдела за правни и нормативни въпроси на община Кичево.
Disasterpiece
на 14.05.2008 в 19:41:39 #3БРАВО!!!
Begemot
на 14.05.2008 в 19:25:39 #2макетата ще си го преместят от ляво в дясно...
BCat
на 14.05.2008 в 19:13:39 #1