КНСБ: 2 300 000 българи ще студуват заради недостиг на средства

КНСБ настояват за актуализация на бюджета още сега, а не за мерки следващата година. Причината - няма да бъде изпълнена приходната част по някои пера, а ръстовете на допълнителните приходи трябва да бъдат отразени, за да може да се развие пакетът от мерки към социално-уязвимите групи. Каквото и да се направи с финансови компенсации за битовите потребители, ще трябва да намерят начин как да се отразят във финансовия план на държавата.

Синдикалната организация представи на онлайн пресконференция експресно проучване на динамиката на цените на основни хранителни и нехранителни стоки към месец октомври от малката потребителска кошница.

55% по-скъпа е цената на зелето спрямо миналата година. Оранжерийните домати са поскъпнали с 14.6% за седмица, а оранжерийните краставици с 10.7%. Близо 40% вече е по-високата цена на картофите, а на сиренето - с 11%, отчете президентът на синдикалната организация Пламен Димитров.

Морковите са поскъпнали с 16%, с 43% е нараснала цената на олиото, на яйцата- с 8%. Плавно започва да се покачва и цената на хляба - на годишна база вече има увеличение от 5.5%.

Най-чувствително увеличение на цените на храните спрямо август месец се наблюдава и при дините с 26%, прасковите с 6%, брашното с 2%, захарта с близо 2%.

АИКБ се тревожат, че по Бюджет 2022 г. все още не се работи

Те дават препоръки за него

Поради общия ръст на цената на петрола, газа и електроенергията - всички те са фактори за поскъпване на основните хранителни и нехранителни стоки. Близо 2 300 000 българи ще ограничат разходите си за отопление поради недостиг на средства.

Наистина има опасност заради политическата нестабилност да стигнем до неконтролируеми и опасни процеси като през 2013 година, предупреди Димитров.  Проблемът с цените на основните храни не е само в България, той е повсеместен.

Евростат: Българите - втори по бедност в ЕС

През 2020 г. в ЕС е имало 75,3 млн. души, изложени на риск от бедност

Очакванията са следващата година цените да се успокоят, посочи от своя страна директорът на ИССИ Любослав Костов. Бизнесът не е солидарен към настоящата ситуация, а искат пари и мерки за подкрепа. Бизнесът не е солидарен и много хора обеднели, въпреки че полагат честен труд, посочи още Костов.

КНСБ представи данни и за поскъпването на горивата. В края на август бензинът е поскъпнал с 3.0% и дизелът с 3.5%, докато при пропан-бутана се наблюдава почти двуцифрено изменение с 9.9%. Същевременно годишният ръст при горивата вече осезаемо се усеща от домакинствата в страната - бензинът и дизелът са с около 30% по-скъпи, а иначе икономическият пропан-бутан е с 51.7% по-скъп спрямо септември 2020 г.

КНСБ настояват още за мерки за подкрепа на домакинствата и ускореното увеличение на заплатите.

Те настояват:

1. Да се разработи легално определение, в т.ч. да се определят критерии за "енергийна бедност" и да се подготвят бързо промени в действащата нормативна база за целево енергийно подпомагане. Аналогичен подход е необходим за гарантиране правото на минимум вода за питейни нужди и битово потребление.
2. Да се подготви проект за национална краткосрочна (догонваща) стратегия за качествено и ускорено нарастване на доходите от труд до 2024 г., с оглед влизането на България в Еврозоната, която да включва темп на нарастване на МРЗ 17,5 % годишно и 12,5 на сто за средната.
3. В съответствие със заложените критерии и цели на проекта на Директива за адекватни минимални работни заплати, Стратегията да включва достигане на съотношение МРЗ/СРЗ от поне 50% и периодично тестване на адекватността на МРЗ съобразно издръжката на живот в страната, като същевременно предвиди мерки, стимули и времеви график за постигане и на заложения в проекта на посочената Директива на ЕС висок обхват (70%) на работещите с колективни трудови договори. Със Стратегията да се заложи ежегодно средно нарастване на МРЗ с 17,5 на сто, така, че в 2025-2026 г. МРЗ да достигне "заплатата за издръжка", което означава семейство с едно дете, получаващо две МРЗ да може да покрива всички необходими разходи за издръжка на живота.
4. С постановление на МС да се установи нов размер на МРЗ за страната - от 1 ноември 700 лв. (цените в енергетиката, стоките от първа необходимост, издръжката на живота, цени на отопление, на водата и пр.). Подобна мярка ще допринесе и за приходи в осигурителната система.
5. От 1 декември 2021 г. да се въведе и прилага 460 лв. официална линия на бедност (ЛБ), при спазване методиката, която държи сметка и за натрупаната инфлация, (в случая декември 2019/декември 2020 г.), както настояваше КНСБ - EU-SILC 2020 г. - 451 лв. х 1.02 (102.0 инфлация).
6. Въз основа на ЛБ от 460 лв. да се прилага базов доход за определяне месечните парични помощи по ЗСП на ниво от 20% от ЛБ (92 лв.) и на тази основа се прилагат утвърдените в ППЗСП диференцирани коефициенти още от декември т.г, за да се разшири кръгът на подпомаганите и се омекоти ударът от инфлацията, както и да се посрещнат новите цени на енергийните източници (очакван ръст до 30 на сто) от началото на 2022 г.
7. Да се предвиди ежегодно нарастване с по 5 п.п. на дела от линията на бедност за съответната година, който формира базовия доход на лицата, подпомагани парично по ЗСП, докато базовият доход стане равен на самата ЛБ ( съответно на изисквания на ЕК).
8. Подпомагането по оперативната програма за храни да се разшири, като се включат и всички пенсионери с лична пенсия плюс добавката от 120 лв. до 600 лв. включително. За целта да се адаптират/преразпределят количествата на продуктите;
9. Рязко да се разшири обхватът на целевото енергийно подпомагане, и респективно се коригира месечната стойност на помощта за втората половина на отоплителния сезон - месеците януари, февруари и март 2022 г. съобразно нови цени на ел. енергията. Тази помощ да се дава без подоходен тест за достъп по отношение на семействата/домакинствата, в които има напълно обездвижени и изцяло на легло лица/деца (да се има предвид определението по т. 1);
10. За времето на карантина и/или домашно лечение от Ковид-19 на деца до 14 г. вкл., както и домашно лечение от Ковид-19 на лица над 60 годишна възраст за подпомагане разходите за отопление да се предвиди (ПМС) предоставянето на половината от еднократната помощ по чл. 16 ППЗСП. Тази помощ да не се дължи на родители, които получават целевата помощ по чл. 16б ППЗСП;
11. Да се предостави еднократна "антиковид" добавка в размер на 360 лв. (по 120 лв. на месец) за октомври, ноември и декември 2021 г. на безработните с право на минимално обезщетение. За целта да се мобилизират средства от централния бюджет, както и икономии на средства от мерки за заетост (максимално необходимите средства са около 17 млн.лв.).
12. Да се повиши сумата за дневни пари на командирован в страната работник/служител от 20 лв. на 35 лв. (чл. 19, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната). Размерът на дневните не е актуализиран от 2008 г. и на практика не може да покрива нормално хранене поне два пъти дневно на командированото лице.
13. 13. Незабавно да се предоставят компенсации на българския бизнес, с оглед драстичния ръст на цените на енергоносителите.

Мерки за 2022 г.

1. Минималната работна заплата за страната от 1 януари 2022 г. да се увеличи на 764 лв.
2. Да се повишат възнагражденията на работниците и служителите, които работят в системите на бюджетното финансиране за 2022 г. с минимум 12,5 на сто (образование, здравеопазване, държавен сектор, култура, МВР, селско стопанство и т.н.);
3. Трудовите възнаграждения на заетите в агенциите "работещи на терен" (АСП, АЗ, ГИТ, НАП, НОИ, РЗИ и пр.) - да се увеличат с 15 на сто от 1 януари 2022 г.
4. Натуралните и стойностни показатели за делегираните държавни дейности, както и стойността на Единните разходни стандарти да се определят с ръст, който като минимум да компенсира въздействието на инфлацията и очакваните повишени разходи за издръжка от началото на 2022 г.
5. Да се предвиди повишение на всички приходни параметри на бюджета на ДОО - МОД за самоосигуряващи се лица и земеделски стопани и тютюнопроизводители - ниво МРЗ 760 лв.; максимален осигурителен доход поне 3600 лв. (300 х 17.5% със закръгление); МОД по ИД - ръст с 12,5%; вноската за безработица да се увеличи с 0,5 на сто.
6. На пенсионерите с пенсии за ОСВ под ЛБ от 460 лв. да се изплаща добавка през социалното подпомагане до нивото на ЛБ (подходът, предложен от служебното Правителство с актуализацията на бюджет 2021.)
7. Да се отмени таванът на пенсиите за ОСВ, а размерът на минимално обезщетение за безработица да се установи на 21,80 лв. на ден (764: 21 ден и х 60 на сто).

Наред с горните мерки КНСБ намира за крайно належащо и да се проведе задълбочен дебат, както и да се предприемат действия за:

1. Премахване на максимално допустимото ниво на разходи по КФП в размер на 40% от БВП, съгласно Закона за публичните финанси. Това ограничение, според нас, не е основателно и поставя страната ни в по-лоша фискална позиция за реакция на допълнителни шокове в бъдеще;
2. Реформа в данъчната система: 1) Въвеждане на необлагаем минимум равен на размера на минималната работна заплата и данък върху доходите на физическите лица в размер на 15%; 2) Данък върху доходите на юридическите лица в размер на 15% и 3) Данък добавена стойност в размер на 15%, както и
3. Ангажиране на социалните партньори в контрола и мониторинга на изпълнението на заложените в НПВУ инвестиционни проекти и реформи, с акцент върху зеления и дигитален преход, заетостта и социалната сфера.