Отново ни направиха на маймуни. Това бихме възкликнали ако бяхме невъзпитани. Но ние сме (възпитани) и затова ще се въздържим от емоционалността.

И все пак оставката на финансов министър - по средата на лятото, преди избори и в момент, в който се “връзва” бюджета за следващата година, най-малкото води до неуютност.

Да не говорим, че министри, депутати и колеги на Велчев бяха почти шашардисани от новината, която единствено можеше да бъде прочетена в бюлетина на една чужда агенция.

Първородните мотиви, плъзнали в пространството бяха общи, банални и доста скучни. Затова пък първите импровизирани реакции на финансисти и политици нарисуваха една доста любопитна картина – нещо от рода на сюрреалистите, които дават на зрителя огромен материал, пък той да си избира, каквото му хареса.

Започна се от безмитните магазини, чието закриване Велчев не можа да прокара, мина се през несполучливия опит за смяна на шефа на БНБ, спомена се Бюджет 2004 и разминаването между министър и кабинет, та да се стигне до митичните контрабандни канали, съпричастие към които веднага беше приписано на Велчев и заместниците му ал Джебури (вече напуснал) и Красимир Катев (напускащ).

И всичко това изречено на мержелеещият се фон на яхта в екзотично пристанище.

Дотук всичко прилича на приказка, вярно – доста модерна и финансова. И ако трябва (по законите на приказността) да търсим щастливия край, то няма да имаме никакъв проблем.

Просто трябва да си спомним една друга история, разказана ни от премиера Сакскобургготски и генерал Бойко Борисов и наречена “За една оставка, която не беше приета”.